Предисторията: През 2011 г. журналистът Иво Казар написва сценарий за хорър филм, озаглавен „Чернобил, моя любов“ и започва да го предлага на наши и чужди компании, режисьори и продуценти. Близо година – никакъв отговор. Докато тези дни Казар случайно гледа филмов трейлър, от който разбира, че сценарият му е „изплагиатстван” и готовият вече филм излиза по екраните. Заглавието е сходно – „Чернобилски дневници“. Компанията-производител е Alcon Entertainment, базирана в Холивуд. В обширно интервю пред БГНЕС ( http://news.bgnes.com/view/1004013) той разказва за емоционалните си трепети и вълнения и замесва имената на продуцентите и партньори Александър Методиев и Деси Тенекеджиева, като косвено изказва съмнение,че може би те стоят в основата на тази толкова тайнствена конспирация с „кражбата” на сценария му.
Александър Методиев е най-големият български кинопродуцент с огромен опит и авторитет. С компанията си „Радиовижън плюс” той осъществява близо 60 копродукции с италианци, руснаци, англичани и канадци. До закупуването на Киноцентъра от Ню Имидж през 2007г., благодарение на Александър Методиев, България става известна страна – партньор за заснемането на изключително тежки филмови продукции. Истинска гордост и постижение за всеки българин е възможността за съвместна работа с режисьори като Майкъл Какоянис- „Вишнева градина”, Ермано Олми- „Занаятът на оръжието”, Джаник Файзиев – „Турски гамбит”. Други супер-продукции, в чието реализиране участва Методиев са „Спартак”, за който се построява и досега съществуващ декор на римски сгради, както и една от най-новите версии на „Майстора и Маргарита”.

„За свой най-голям успех обаче смятам участието на сериозни български актьори в главни роли в гореспоменатите филми – Стефан Данаилов, Христо Шопов, Христо Живков, Деси Тенекеджиева, Димитър Рачков и други. Нужно е да се отбележи обаче, че промените настъпили в България след 2007-ма година, наложиха нови правила във взаимоотношенията с чуждите партньори, най-вече с американските, поради което всяко сътрудничество с тях на независим български изпълнителен продуцент е доста опосредствано, а в някои случаи, почти невъзможно.”- споделя Александър Методиев.

Деси Тенекеджиева е единствената българска актриса представила България на най-престижния кинофестивал в света – Кан с главна роля на филм от официалната селекция. Ролята е на Мария Медичи в “Занаята на оръжията” на световно известния режисьор Ермано Олми, а самият филм получава девет награди “David di Donatelo“- италианския еквивалент на Оскарите и е обявен за най-добър филм на Италия. Освен известна певица и актриса(с над 30 международни и български продукции зад гърба си) през 2000 г. Деси Тенекеджиева създава продуцентска си компания NOVA film. От тогава тя се занимава активно и с продуценство в областта на музиката, театъра, телевизията и киното, както и с рекламна дейност.
През 2009 г. Александър Методиев и Деси Тенекеджиева стават бизнес партньори и създават NOVAfilmVISION (wwww.novafilmvision.com).

Ето и отговорът на Александър Методиев и Деси Тенекджиева:
„Уважаеми колеги, никога не бихме отделили толкова време, за да отговаряме медийно на човек, който слабо познаваме, но в следствие на излязла статия в БГНЕС, телефоните ни буквално загряха, което ни пречи да се съсредоточим и да работим спокойно по настоящите си проекти. И тъй като един измислен скандал винаги е по-интересен от отсъстващ такъв, решихме да уважим големия медиен интерес към псевдо кражбата на сценарий на български автор от Холивудска продуцентска компания. Благодарим за интереса и коректното отношение на всички, които се обадиха и поискаха да чуят и нашата гледна точка.

Сигурни сме, че ние сме едни от малкото направили си труда да прочетат сценария „Чернобил, моя любов“. Ежедневно получаваме текстове и сценарии от известни и безизвестни графомани. Включително и от Иво Казар, чийто най-последен роман по собствените му думи – представлява микс между „Спасителят в ръжта“, „Американски психар“ и мемоарите на Ксавиера Холандер. Коментарът е излишен. И въпреки убеждението ни, че сценарият е на ниво първи стъпки в детското творчество, решихме да се опитаме да му помогнем, както много пъти до сега. Далеч сме били от идеята да продуцираме проекта- никога до сега не сме работили по подобни нискобюджетни и съмнителни от към художествена гледна точка проекти като въпросния хорър филм. По-скоро локацията ни се стори интересна и идеята ни бе съвсем приятелски да го предложим на подходяща компания, която снима подобен род филми.

Английския трийтмънт на сценария получихме на 26-ти юли 2011 година (водим и пазим стриктно всичките си бизнес е-майли). На следващия ден го изпратихме както на руския ни партньор така и на Филип Рот и компаниат му БУФО. Държим да отбележим,че и с двамата ни свързва дългогодишно партньорство и приятелство. След като не получихме никаква индикация за интерес от тях, забравихме за случая. Забравихме и за Иво Казар. Но ето, че има хора които въпреки творческото си безсилие все пак успяват да напомнят за себе си. Желаем от сърце на г-н Казар да напише сценарий, с който да се гордее и да го продаде там където мечтае, но преди това да се огледа и разбере кой е и че Апокалипсисът идва срещу него със страшна сила. Цитираме собственото му прозрение ”ОК, твоят сценарий е оригиналът! ОК, по-вълнуващ е от плагиата! Но какво от това? Трябва да съм луд, че да се хвана да снимам „Апокалипсис сега“, при положение, че вече има „Апокалипсис тогава“.

Смешно е да се твърди,че сценарият е откраднат. Това е безуспешен опит за реклама на наш гръб и замесване името на „Холивуд, който краде БГ сценарий”. В официалния прес релийз за филма се споменава точно и ясно авторът на оригиналния сюжет на „Чернобилски дневници“, а именно Орен Пели, който е сценарист и на трилъра „Паранормална активност”. „Чернобилски дневници“ е режисьорски дебют на Брадли Паркър, а адаптацията на сценария е дело на автора Орен Пели и двамата братя Ван Дайк. Ние не познаваме и нямаме нищо общо с въпросните американски колеги.

Иво Казар е изпращал творбата си на почти всички можещи да четат хора- продуценти, режисьори и компании… Така, че „теч със сигурност има”, но някъде в главата на г-н Казар. Добре поне, че оневинява част от уважаваните ни колеги, които сме сигурни, че дори не са прочели сценария. „Това, което е сигурно е, че Чапкънов и Халваджиян нямат нищо общо с цялата тази мръсна история, защото им предложих сценария след Нова година, т.е. при тях „лошата“ математика не излиза“.

И явно ние попадаме в схемата с лошата математика като основни заподозрени в този международен фантастично измислен „скандал” с първата „кражба” на бг. сценарий и копирането му в големия Холивуд.

За всеки работил някога в сферата на киноиндустрията, а още повече за всеки уважаващ себе си продуцент е ясно, че от момента на хрумване на идеята за сценария, до написването и многократните му преработки, осъществяването на финансиране на проекта, подготовката за снимки, заснемането, постпродукцията, разпространението и рекламната кампания дори на такъв филм като ”Чернобилски дневници” са необходими минимум 2 години. Освен ако не става въпрос за съвсем аматьорска продукция.В случая това очевидно не е така,след като зад проекта стои компаня като Warner Bros. Pictures. Ние получихме сценария преди 9 месеца..Явно тогава някой много бързо се е влюбил в идеята на г-н Казар и за има няма полови година е спрял времето, минал е през всички етапи само и само да завърши проекта и да дойде най-демонстративно да го излъчи точно в България – родината на оригинала!

Разбира се, че интелектуалната кражба е често явление в глобалния свят, в който живеем и ние сме твърдо против нея, но в случая за такава не може и да става въпрос. Гледахме трейлъра на „Чернобилски дневници“, след който авторът Казар „едва не припаднал“.

Единственото общо между него и сценария на „Чернобил, моя любов“ е локацията на снимките и жанра на филма, а именно хорър. С две думи къде ще бъдат изядени няколкото главни герои във филма. Все едно да напишем днес сценарии за Втората световна война и да кажем, че някой ни го е откраднал, защото действието се развива в Берлин и в Москва през 40- те години на миналия век и главен герой е нисък налудничав мъж със странни черни мустачки и свастика на ревера..”

PS. Деси Тенекеджиева прилага схема за писане на сценарий за нискобюджетен хорър трилър, която всеки начинаещ графоман може да използва. Предоставя я безвъзмездно и се отказва от авторските си права, въпреки че г-н Казар я е изкопирал съвсем точно.
Първо. В хоръра участват хора. И ето я първата голяма прилика между двата текста! Обикновено хората са група приятели, изследователи, съученици, състуденти или колежани, колеги, екскурзианти, мажоретки и т.н. Бройката варира от 6 и стига оптимално до 10 души.
Второ. Групата отива или попада някъде заедно. Тук локациите са безбройни като в порно филм: екзотичен остров, кораб, самолет, завод, неохраняван плаж, запустял град или пустиня и т.н. В случая и двамата сценаристи са стигнали до гениалната идея локацията да бъде Чернобил или по-точно „Чудовището” обитава Припят – град, построен специално за персонала в Чернобилската АЕЦ, обезлюден след като реакторът гръмва”
Трето. В началото на филма групата главни герои започват да се забавлява.Задължително е да припламват тук таме любовни искри или битови или междуличностни комфликти.
Четвърто. Някъде към 15- тата минута героите разбират,че не са сами и започват един по един да бъдат преследвани, избити, изядени, разкъсани или глътнати от крокодили, анаконди, акули, зомбита, плъхове, или мутирали в следствие на чернобилската авария животни или хора (както е в сценария на Казар и както не е ясно дали се случва във въпросния холивудски филм, защото още не сме го гледали..Явно г-н Казар има и ясновидски способности)
Пето. Идва финалът. Най-главен е този герой, който е изяден последен! Има случаи, в които хепиендът тържествува и последният оцелял пада на колене и предлага годежен пръстен на предпоследната изядена, която незнайно как и откъде възкръсва като Феникс, малко след като лошото чудовище е унищожено!
Станете почитатели на Elitno.com във Facebook