12 песни достигнаха до финала на българския финал за “Евровизия 2009″. В събота вечер БНТ излъчи директно от студиото си в НДК полуфинала на конкурса.

На сцената се състезаваха общо 21 песни, от които 12 продължиха до финала за определянето на българското парче, което ще се състезава в Москва заедно с претендентите в конкурса от останалите страни.

Финалисти

1. Ивелина – „Ready For Love”
2. Група „Мoto” – „Разстояние”
3. Стефан Добрев – „Everlasting Love”
4. Сахара – „Don`t Kiss For Money”
5. JuraTone feat. Lady B – „Change To Love You”
6. Стефан Илчев – „Get Up”
7. Нора – „It`s Not Right”
8. Красимир Аврамов – „Illusion”
9. Дани Милев – „Няма време”
На полуфинала прозвучаха и трите песни, продуцирани от БНТ, които отиват директно на финала на конкурса:
1. Поли Генова – „One Lifetime Is Not Enough”
2. Графа – „Враг”
3. Мариана Попова – „Crazy”

Попитахме някои членове от бъларското блог общество каква песен трябва да представи България на Евровизия 2009?

Ето какво казаха: Георги Неделчев ,Жоро Пентаграм, Константин Павлов – Комитата, Петър Стойков – Longanlon и Христиан Даскалов.

Жоро Пентаграм

Доброто представяне на Елица и Стунджи с парчето „Вода“, показва че България трябва да залага на българските автентични инструменти и звучене, съчетани с модерен ритъм и музика. Това обаче, в никакъв случай не означава чалга! Никога не можем да бъдем по-добри в рока или рапа от американците, нито в поп-фолка от сърбите и е смешно да се опитваме да се правим на нещо, което не можем и в което нямаме традиции. Евровизия е голяма сцена, но и при нея важат правилата като в Мис Свят да речем:

Който плаща – той избира! Така, миналата година спечели посредственото парче на руснака Дима Билан, зад който стояха редица руски спонсори на мероприятието. При нас, ситуацията е същата. Дийп Зоун заминаха за Евровизия, защото певицата е дъщеря на дългогодишна сужителка в БНТ. Парчето им беше по-добро от това на Билан, но в пъти по-слабо от това на Георги Христов с италианеца. Христов и компания, направиха абсолютен европейски дискотечен хит, но проблемът беше че звучеше твърде италиански и никой не стоеше зад тях.
Връзкарството пак си каза думата, ще си я каже и този сезон, защото парчетата които спонсорират в момента БНТ и комисия, са на певеца Краси Аврамов (Човекът Глас), Мариана Попова и Графа. Ще е истинско чудо ако не замине някой от новите им фаворити.

Георги Неделчев: Самият аз съм журналист от 1991 г. От 2003 до 2007 г. бях главен редактор на списание Playboy, а после – зам. гл. редактор на вестник „Монитор“ и редакционен директор на списание „Мач магазин“.

Отговорът изглежда лесен – да звучи като хит, с лесно запомняща се мелодия и модерен аранжимент. По-важен според мен е въпросът кой да ни представя. Печалният опит от миналата година, когато една иначе нелоша песен беше изпълнена от посредствена вокалистка, не бива да се повтаря. Изпълнителските качества в този конкурс са почти толкова важни, колкото и достойнствата на парчето. Списъкът от имена, които могат да ни представят с успех на
Евровизия, не е никак кратък – стига достатъчно навреме да са си поставили едно подобно участие като сериозна цел: Деси Слава, Мария Илиева, Анелия, Руши Видинлиев, Наско Пенев от Б.Т.Р., Светльо & The Legends, Орлин Павлов, Невена Цонева, Таня Боева…

Изпълнители от по-старата генерация (Георги Христов, Маргарита Хранова, Нели Рангелова) също имат шанс, но само ако песента звучи действително съвременно.

Всичко в крайна сметка опира до далновидно планиране и маркетингова реализация във всички компоненти – неща, на които имаме тепърва да се учим.

Казвам се Константин Павлов и имам блог повече от две години. Пиша главно за политика, но не защото много обичам политиката, а защото смятам, че сега е важно да се пише за политика. Разбира се, пиша и за всичко друго което ме интересува – книги, филми, интернет, музика…

Българската песен, която трябва да представи България на Евровизия трябва да е хубава. Аз ще съм наистина щастлив, ако най-добрата песен спечели, а не някаква, от която се изисква да ни „представя“ по един или по друг начин. Смятам, че България трябва да покаже, че може правилно да оцени добрата песен и талантливото изпълнение, а всичко останало е второстепенно. Мои фаворити са песните на Ивелина – Ready For Love и на Поли Генова – *One
Lifetime Is Not Enough*. Обикновено не познавам печелившата песен.

Петър Стойков – Longanlon е един от най-популярните български блогъри.
Неговият блог „Како Сийке, не съм от тях!“ засяга различни обществени теми и се радва на множество коментари.

Абе на кого всъщност му пука за тъпата Евровизия? Някакво лъхащо на мухъл и естрада бутафорно състезание, в което по традиция участват разни аматьорски съставчета и изпълнители. Дълги години то бе шанс на аматьори-изпълнители от цяла Европа да се покажат по телевизията поне веднъж – и от него никога нищо интересно не е излязло, никога никакъв известен изпълнител не е пял там.

Само че у нас големите музикални „звезди“ го приемат едва ли не като техния личен шанс за световна слава и се напъват ли напъват да се състезават срещу самодейците от читалището в гр. Пърсис, окръг Съсекс, Англия, примерно – а от тоталния им неуспех до сега си личи на какво ниво са. Родните патриотари с ниско самочувствие пък, естествено, го обръщат на състезание „кой е по-по-най“ и се хвърлят да гласуват за „наште“ и така успяват, макар и само
за някакви си секундички, да се почувстват значими и важни, че са „помогнали на българското“ и запълват с някакъв смисъл иначе жалкото си и празно съществуване.

Казвам се Христиан Даскалов и съм студент по „Администрация и управление“ в НБУ.

Занимавам се с публицистика като хоби, пиша в блога си и водя радиопредаване в интернет. Имам критично и почти винаги, различно от общоприетото мислене.

В професионален план се занимавам с частен бизнес в сферата на интернет рекламата. Имам интереси в сферата на мениджмънта и уеб-дизайна.

Отразявам нещата, без да настоявам за обективност, а така както ги виждам през собствения си поглед.

Не знам каква трябва да бъде песента, която ще ни представи подобаващо на Евровизия тази година, но знам, че тя не е сред тазгодишните финалисти.

Разбира се, не бих желал да оспорвам музикалните качества на изпълнителите в този конкурс, а по-скоро това, което те ни предоставят като краен продукт тази година. Както един професор обичаше да казва след изпит:

„Аз не оценявам вас самите, а листовете, които сте ми предали. Убеден съм, че всички вие сте много интелигентни и знаещи за отличен студенти, но вашите работи днес са за слаб.”

С балади за лека нощ, един изпълнител може и да спечели овации в някой пиано-бар, но не и на такава сцена. Слушайки доста от изпълненията идват в съзнанието ми думи като: „блудникаво”, „приспивен”, „backstreet boys”, „Йорданка Христова” и т.н… Аз лично не бих пуснал SMS за песен, която не бих искал да „надъня до дупка” на стереото в колата или да слушам отново и отново по радиото. Ако трябва да направя симулативен превод, на който и да било, от преобладаващите английски текстове на родните песни, ще си послужа с думи, според усещането, което събуждат в мен изпълненията: „Бля-бля-бля”. Това се отнася и за българския шлагер на Графа, изваден сякаш от някое чекмедже през 97-ма. И не е важно дали Поли Генова е разплакала Бионсе, важното е дали ще я накара да пусне един SMS за нея. На мен пък много от парчетата ми действат приспиващо, успокояващо, това не значи, че бих гласувал за тях.

Безспорно музиканти като Дани Милев, Краси Аврамов и Мария Попова са от световно качество, но това което те представят на българското издание на Евровизия, не е нито достатъчно популярно за да „грабне” цяла Западна Европа, нито достатъчно уникално, за да накара гласуващите по братски източноевропейски страни, които в последните няколко години безспорно опорочават вота и крайния резултат на конкурсите, чрез шуробадженашкия си принцип на гласуване – „аз за тебе – ти за мене”, да дадат вота си за България.

Каквото и да си говорим обаче, Евровизия е конкурс, не на стойностните изпълнения –от към звук, сценография и визия на участниците, което до някъде ще послужи като оправдание за българите, а на пазарлъка между страните участнички. Ако пък двете неща случайно се препокрият в някое издание, още по-добре за организаторите. Някак си по-достоверен стои крайният резултат от вота. И единственият начин да бъде преборена тази порочна практика е чрез наистина уникално и силно звучене. В противен случай, следващия победител в Евровизия ще бъде измежду Естония, Полша и Беларус… Такова звучене представиха Елица и Стунджи, но не можаха да се преборят преди година. Тази, нещата изглеждат още по-безнадеждно.

Разбира се, че участниците от българска страна могат да пеят добре, или поне така се предполага, но въпросът е – могат ли да бъдат добри стратези? Тоест, ако трябва да се направи оценка на нашия бъдещ участник в Евровизия, когото да изпратим с реални шансове за добро класиране, тежестта трябва да попадне не толкова върху музикалните качества на неговата песен „на книга”, а по-скоро върху нейния основен мотив, внушение и таргет групата, към която е ориентирана песента. Дали финалистите са си мислели за това, подготвяйки се за конкурса, не знам, но ако останалите страни действат по наше подобие в подбора на участниците си, ще превключа на канала за лов и риболов, по време на големия финал в Москва.

Ако зависеше от мен, аз щях да продуцирам една песен с хард звучене за газовата криза. Така, освен, че щях да привлека вниманието на широката публика, щях да спечеля и вота на цяла Европа, зъзнеща на студ без руския газ през последния месец. А на финала в Русия, ако не друго, щеше да бъде доста интересно…