Това установил британският диетолог Майкъл Полън, който се опитва от дълги години да формулира приблизителни норми за здравословно хранене. Преди да издаде книгата си “Правилата за хранене” ,той се е консултирал и е събирал информация от много опитни колеги – гастроентеролози, психолози, антрополози и диетолози.
Предлагаме ви някои от основните водещи принципи, до които авторът стига и препоръчва като изпълними от всеки:
Колкото е по-бял хлябът, толкова е по-вреден.
Бялото брашно действа на обмяната на веществата почти като чистата захар. Затова не е изненадващо, че многобройните изследвания потвърдиха ползата от черния хляб: хората, които ядат основно изделия от пълнозърнести култури, живеят по-дълго и боледуват по-малко.
Не яжте сухи закуски, които оцветяват млякото или водата.
Смята се, че е най-полезно да се закуси с мюсли и подобни изделия за бързо приготовление.
Внимание: ако при смесването с течност – вода или мляко – тези продукти променят цвета си, те са пълни с вредни добавки, захар и при обработката си са загубили всичките си полезни свойства.
Не яжте храни, на които бабите ви не биха се доверили.
Хранителната промишленост непрекъснато се развива, в резултат на което щандовете са отрупани с продукти, за които нашите предци не са и сънували.
Въпреки, че много от тези продукти ни привличат, те не влияят добре на организма. За да изпразнят портфейлите на клиентите, производителите използват слабостта им към повече захар, мазнини и сол. От гледна точка на еволюцията, такава храна е напълно противоестествена за хората.
В крайна сметка най-вредни са тези продукти, с чиято обработка съвременните технолози са се занимавали най-много.
Яденето трябва да засища глада, а не да е средство срещу скука.
Много често не ядем само от глад, а от скука, от притеснение, за да запълним времето си и даже просто за удоволствие. Съвременният човек похапва нещо сладко или мазно и дъвче непрекъснато, без изобщо да е гладен.
Храната трябва да е разноцветна.
Старайте се да сервирате в чинията си продукти с поне 4 различни цвята. Най-ярките естествени цветове имат пресните плодове и зеленчуци /но не и месото и хлябът/.
Освен това психолозите твърдят, че само един поглед върху богатството на цветове в чинията помага за утоляването на глада. Същевременно различните плодове и зеленчуци доставят равномерно всички необходими за организма полезни вещества и предпазват от болести.
Храните с дълъг списък на състава им върху етикета не са най-доброто.
Колкото повече съставки има в продукта, толкова по-голяма е неговата обработка. А това означава, че той съдържа консерванти, подсладители, овкусители, ароматизатори и други ненужни на организма вещества.
Ако прочетете на етикета на продукта сложни и непонятни съставки, не го купувайте.
След като не слагате в домашно приготвените храни такива неща, не допускайте хитрите производители да ви пробутват в яденето всичките тези непознати съставки.
Те се стараят да продължат срока на годност на продуктите си и да направят външния им вид по-привлекателен, а вашият интерес е да изберете продукти, които не са безполезен товар за стомаха ви.
Избягвайте най-рекламираните продукти в магазина.
Повечето супермаркети излагат на най-видните щандове обработените продукти – замразени, обогатени, бързоразтворими и т.н.
Яжте храни, приготвени чрез подкваса и ферментация.
Включете в менюто продукти, които вече са били частично преработени от гъби и бактерии. Такива са киселото мляко, сиренето, соевият сос и др.
Не всичко мазно е вредно.
Пържените тестени изделия и чипсът са едно нещо, а мазната риба /сьомга, скумрия, аншоа/ – съвсем друго. Мазнината на рибата е богата на необходими киселини, които са полезни за сърцето, нервната система и кръвоносните съдове.
Не яжте храни, които не се развалят дълго време.
Дългият срок на годност на продуктите по правило говори за по-голяма степен на обработка, което означава намаляване на тяхната хранителна стойност. Те са пълни с консерванти и други химикали: изключение правят продуктите, получени чрез ферментация – като виното и меда, който може да се съхранява с десетилетия.
Не се предоверявайте на обезмаслените храни.
Липсата на мазнини в даден продукт съвсем не означава, че той е полезен. Бързите въглеводороди също допринасят за трупането на килограми.
Впрочем, много от нискомаслените и обезмаслените храни /като сухите закуски и сладоледа/, съдържат много захар. Такива продукти трудно засищат и в крайна сметка общата калоричност на тези “диетични” блюда може би е по-висока, отколкото на техните високомаслени аналози.
Не яжте бързо.
20 минути са необходими на мозъка, за да схване, че сте се нахранили и да изпрати съответния сигнал на стомаха. Така че, колкото по-бавно ядете, толкова по-бързо ще се нахраните.
Нещо за бульоните.
Месният бульон не е за препоръчване. Според лекарите, в него са извлечени най-вредните вещества от месото, сред тях и тежката животинска мазнина. Точно тя допринася за повишаването на холестерола в кръвта, затлачването на кръвоносните съдове и инфарктите.
Затова пък зеленчуковият бульон е нещо съвсем различно. При варенето в него се извличат много хранителни съставки, затова той никога не трябва да се изхвърля.
Купете си по-малки чинии.
Британско изследване с участието на няколкостотин доброволци показа, че след като започнат да се хранят в чинии с по-малък диаметър, хората започват да ядат средно с 22% по-малко.
Съобразявайте се с местните традиции.
Дълго може да се спори коя национална кухня е по-здравословна, но истината е, че всяко традиционно хранене е значително по-полезно от преобладаващото в съвременния живот – сандвичи, хамбургери, пържени пилешки крилца и газирани напитки. Според повечето диетолози, най-правилно е в храненето да се придържаме към местната традиционна кухня.
Никога не яжте до насита.
Мозъкът не разбира веднага, че стомахът е пълен. Спрете да се храните, когато вече не изпитвате глад и след 15-20 минути ще се почувствате напълно сити.
Не яжте на крак от уличните павилиони.
Почти всички продукти, които се продават на улицата, са пълни с концентрати, вредни мазнини и са бедни на полезни хранителни вещества.
Хранете се в компания.
Няколко изследвания показаха, че когато човек се храни сам, поема повече храна, отколкото ако има компания. Обедът със семейството или приятели и колеги не е безсловесен процес на запълване на стомаха, а ритуал със своите правила и ограничения.
Изделията, които се назовават на всички езици еднакво, най-често не са храна.
Става дума за бигмак и чипс. Пицата и пастата например са съвсем друго нещо, за тях има думи в различните езици – макарони, фиде, пити и т.н.
Не се отказвайте напълно от „забранените” храни.
Няма нищо лошо в това понякога да се поглезим с нещо сладко или с някакво пържено месо. В края на краищата, животът би бил скучен и безрадостен, ако се състоеше само от ограничения.
Но нека шоколадовата торта да се яде на празници. Иначе със сладкишите се свиква както с дъвката и освен че човек не може да им се наслади истински, вероятно ще натрупа килограми.
Понякога правилата трябва да се нарушават.
Никоя крайност не е добра. Стриктното спазване на здравословния начин на хранене може да повлияе отрицателно на психиката, да прибави стресове, а оттук и проблеми със здравето.
С други думи, всичко трябва да се прави с мярка, но както е казал Оскар Уайлд, и спазването на мярката – също.
Източник: health.bg