Мобилните телефони са ежедневие, но все още разискваме въпроса доколко са удачни в клас. Уж от само себе си се разбира, че когато сме на среща, на кино, на лекция е редно да изключваме мобилните си телефони и е нормално така да възпитаваме и децата си.
На практика обаче не се получава точно така – в някои училища е напълно нормално учениците да говорят от мобилните си по време на час – понякога и с родителите си.
Защо се получава така? Според мен е редно на една от първите родителски срещи още да се постави въпросът за носенето на мобилни телефони в училище и за разговорите и да се достигне до консенсус, който ще задоволи и родители и учители и ученици, така че обстановката в училище да е спокойна.
От позицията на родителите ще кажа, че всеки родител ще се чувства по-спокойно, ако има връзка с детето си по всяко време, така че съм твърдо “за” – мобилните телефони в училище. Въпросът е от каква възраст?
Първокласниците, които предаваме на учителката и ги вземаме на обяд, очевидно нямат крещяща нужда от мобилен телефон. Ако нещо се наложи винаги можем да звъннем на госпожата.
С по-големите ученици, които се придвижват сами до занималнята, до извънкласните занимания или домът е задължително да имаме мобилна връзка.
Лично аз смятам, че мобилните телефони няма да създават такъв проблем на учителите с дисциплината, ако и родители и учители и деца, спазват някои прости правила.
В час не се говори.
(На родителите може да им се даде разписание на часовете, което да съблюдават и да звънят на децата си само, когато знаят, че са в междучасие.)
Според мен не е редно да задължаваме по-малките да изключват телефоните си, защото често след това забравят да ги включат и майките им побеляват, защото “ето вече три часа нямам връзка с детето и не знам къде е”.
Така или иначе малките деца основно комуникират с роднини и спокойно училищното разписание може да се раздаде и на другите членове на семейството, за да не звънят, когато не е удобно.
Естествено и учителите трябва да дават личен пример и да използват мобилните си телефони само през междучасието – иначе дори няколко три минутни разговора, разпокъсват учебния процес, разконцентрират децата, а и дават лош пример.
Да не се дават скъпи мобилни телефони на ученици.
По аналогия на това дали трябва да пращаме детето си на училище с най-скъпите и маркови дънки, които можем да намерим е и дали трябва да даваме последен модел телефон за училище – тук мненията на родителите се различават.
Няколко логични довода за използването на по-елементарни телефони в училище:
Децата не се изкушават да играят на игри на телефона по време на час и внимават повече в предавания материал.
Децата няма да слушат музика постоянно (по време на час или докато пресичат улицата).
Децата няма да решават да правят снимки и клипчета, когато им хрумне.
Ако детето загуби мобилния си телефон, няма да е голям проблем.
Ако го изпусне в тоалетната – също. (Често се случва.)
По-големите няма да се съблазняват от функциите на мобилния телефон и няма да решат да си го присвоят, като преди това ступат подобаващо притежателя му – така че ще бъдете по-спокойни за оцеляването му в училище.
Детето ще измерва собствената си самоценност и тази на съучениците си в нещо различно от материалното – за някои родители това е важно.
Детето ще избира приятелите си не по това какъв телефон имат.
Смятам, че ако се спазват тези простички правила няма да има проблеми с мобилните телефони при по-малките ученици.
Когато пораснат и станат наистина отговорни, (а отговорността се възпитава), може да им поверите по-хубави телефони, с повече функции, които да използват разумно.
Източник: az-jenata.com