В съвременният свят границите между мъжките и женските задължения постепенно се размиват. Трудът е свързан във все по-голяма степен с умствени, а не физически натоварвания. Съответно, физическите данни не са толкова важни при избирането на кандидат за свободно работно място. Мъжът и жената имат горе-долу еднакви възможности за развитие в кариерата и увеличаването на заплатата. И двамата прекарват еднакво време в офиса. В семейството ролите на “хранителя на домашното огнище” и “човека, който осигурява семейния бюджет” се разпределят по-различен начин.

Най-често срещания вариант е следния: мъжът осигурява парите, а жената се грижи за домакинството. По-голямата част от средствата осигурява мъжът, жената разпределя средствата, пазарува, поддържа реда в дома. Семейството получава подкрепа и одобрение от обществото, т.к. се явява образец на отношенията на предишните поколения.

Този тип взаимоотношения се среща и между елита, и в селата. Мъжът сам носи отговорността за себе си и своето семейство, той се явява и защитник на слабата и ранима жена – съпругата си. Инициатор е на запознанството им, пръв признава любовта си, предлага брак, решава семейните въпроси. Всичко изглежда добре – и обществото го одобрява, и жената е щастлива. Но средната продължителност на живота на тези мъже е много по-къса от тази на жените. Прекалено са натоварени.

Алтернативата на този вариант е, когато жената осигурява парите, а мъжът е домашен работник. За съжаление това съчетание е по-малко сполучливо в живота. Първата пречка за развитието на тези отношения е пренебрежителното отношение в обществото. Мъжът ще загуби подкрепата на познатите и приятелите си, т.к. те имат други интереси и не разбират другия начин на живот. Ще се чуват епитети като “жиголо”, “използвач” и т.н. От друга страна той няма да може да се справя с домакинските задължения, и жената след като се е трудила на работното си място, няма да може да почива у дома – все едно ще работи на две смени. Като резултат ще бъде недоволна от семейния си живот и неудовлетворена.

Идеален се явява средния вариант, когато и двамата съпрузи работят и се грижат за домакинството. Не е честно домашните задължения да се стоварват само върху единия, трябва да се разпределят по равно. Макар че е доста сложно да се намери златната среда. Много често се случва един мъж докато живее сам да се грижи за всичко в дома, и веднага след като се е оженил да получи внезапна изборна амнезия.

Освен съпрузите, често за главна роля претендират родителите, децата или домашните любимци. Всички членове на семейството имат нужда от внимание и участие, за спазване на техните интереси. Но в живота желанията ни са безгранични, а ресурсите ограничени. Понятието “стопанин” изразява неравенство в отношенията. Това не е правилно. Всеки прави това, което може. Един може да изкарва пари, а друг да ги харчи правилно. Всеки един от съпрузите да има право на глас за приемането на окончателно решение. Смешно е да се искат пари за подарък на съпруга, от самия него при положение, че той държи портфейла. Признаването на мъжа за стопанин на дома се прави на основание, че той е по-възрастен, по-опитен и по-мъдър. В останалите случаи отношенията “партньор-партньор” са много по-сполучливи, съпрузите си оказват взаимна помощ и подкрепа.

Семейната култура се формира още от детството. Родителите се явяват образец за подражаване и копиране. Може да се каже, че семейните ценности се предават заедно с гените. Това са най-консервативните отношения в обществото и промените протичат много бавно.

Всяко семейство е щастливо по своему, но най-щастлив е съюзът на двама независими и свободни човека. И за това си струва да се борите!
Източник: damski-klub.info