Как да научим децата да оцелеят в подвижната градска джунгла наречена масов градски транспорт? Най-вероятно тази статия няма да е полезна за хората, които превозват децата си навсякъде единствено с личния си автомобил, но за всички онези, на които им се налага да ползват това чудо на цивилизацията – градския транспорт – определено би било интересно – поне откъм споделяне на опит и информация.

Да започнем с пренасянето на най-малките участници в автобусите, тролейбусите и трамваите – бебетата.
Бебетата в корема на майката – никой досега не е провел допитване как се чувстват те докато подскачат като топчици в автобуса, но майките определено не се чувстват много комфортно. Всяка бъдеща мама със заоблено коремче е усещала недружелюбните погледи – откъде пък се взе сега тя, трябва ли да пътува всеки ден и да й отстъпваме място и кой знае какви други небогоугодни мисли – определено не трябва да обръщаме внимание. Ако сте забелязали основно на бременните отстъпват жени. По-младите отстъпват – защото един ден и на тях ще им се случи да са в това положение, а по-възрастните, защото вече знаят какво е.

Но като цяло хората се правят на разсеяни и чакат някой друг първи да стане… на принципа – другият е по-млад, онзи е по-близо, тя в момента не чете вестник, тя не е с токчета.
Ако се намери някой да стане – добре, но иначе бременните, на които им се налага да пътуват в градския транспорт трябва да се погрижат сами за себе си:
Да са с много удобни обувки
Да си носят в жегата шише вода
Да се снабдят с кукички – удобно приспособление, да не държиш половин час тежките чанти в ръка.
Желателно е да положат малко повече усилия, да комбинират повече прекачвания, ако трябва, но да се стараят да се качват от началните спирки за по-дългите пътувания, (защото от първа спирка все ще успеят да седнат, без да се чувстват неловко).

Тези съвети са удачни и за хората с малки деца, на които така или иначе е редно някой да направи място – защото е непосилно да държиш 1 или 2 годишно дете на ръце и наред с това да балансираш на завоите и при резките спирачки на автобуса.
Да не говорим, че децата до доста по-късна възраст не се държат стабилно, уморяват се дори и за няколко спирки, а възрастните, (за които те са просто чужди деца) вече не считат за нужно да им отстъпват, а очакват едва ли не децата да им стават.
Ако е за пет минути можеш да си позволиш лукса да обясниш на 8-9 годишното си дете, че е културно да се става на възрастните хора, защото те са болни и уморени, но ако детето цял ден е било на училище и едва гледа – това е садизъм – още повече че вижда същите тези болни и уморени баби как се набират към единственото свободно място в рейса, разбутват всички с огромните си торби, в които кой знае какво постоянно мъкнат и не се вълнуват от никого другиго. Ако те праснат с една такава торба, най-малкото, с което може да се отървеш е скъсване на чорапогащника, но може и натъртване, насинване, а не дай си боже да те настъпи някоя 150 килограмова лелка. И как да обясниш на едно дете, че тези хора, които приличат на стадо разгневени бизони трябва да се уважават? Аз лично смятам, че децата трябва да се възпитават в това – да уважаваш хората и да очакваш уважение и от тях. Но ако самите възрастни не проявяват толерантност (например да не смачкат по-слабия и по-малкия от тях с масивното си туловище, да не ръгнат с торбите бременната дама в корема), как да ги уважават и малките?

Проблемите и недомислиците в градския транспорт са много. Наистина, за съжаление, там основно пътуват жени на средна възраст, пенсионери и ученици, а в повечето случаи толерантността липсва. В един момент се получава, че почти всеки е нуждаеш се по някой параграф: връща се уморен от работа, болен е, стар е, бременна е, с малко дете е, носи много багаж… а в автобусите има само 4 места, на които изрично е упоменато, че са за инвалиди, възрастни или майки с деца, на които обаче в 90% от случаите седят по-пъргавите, които първи са се добрали до тези места. И подозирам, че тези хора нямат идеалистични мечти. Тези деца мечтаят да се сдобият с пари, по някакъв начин, да си купят собствена кола и да летят с мръсна газ над мизерията… дори да е само до следващия завой.

Забелязвам също, че повечето от младите хора, които имат деца на възраст между 1 и 10 години, основно се придвижват с лични автомобили, защото в блъсканицата сутрин няма много деца, с огромни раници, водени от баба или мама на училище. Но затова ще говорим, когато дойде време за училище… как да пренесеш ученическата раница, заедно с детето в градския транспорт?

А сега ми е интересно какво мислите по темата – трябва ли да бъдем толерантни в един подчертано нетолерантен свят и правим ли добро на децата си, ако ги принуждаваме да са толерантни?
Източник: az-jenata.com