Колко пъти да ти казвам да не бъркаш в чекмеджето? Защо не си прибираш играчките? Защо не слушаш?

Родителите често отправят такива упреци към малките деца, но почти отчаяни установяват, че всичко, което им се казва /понякога на по-висок тон/, не се възприема или „преминава от едното ухо в другото”.

Ново изследване твърди, че всъщност децата чуват каквото им се казва, но трупат информацията за бъдеща употреба.
Професорът по психология от университета в Колорадо Юко Манаката казва, че се е изненадал от резултатите от изследването на неговия екип.

Според досегашните схващания за развитието на познавателните способности, децата са умалена версия на възрастните хора и се опитват да им подражават, но все още не успяват да го правят дъстатъчно добре.

Новото проучване установява нещо съвсем различно.
Манаката и колегите му използвали компютърна игра и апарат, който измерва диаметъра на зеницата на окото, за да се установи степента на умствените усилия и познавателните способности на децата на 3 и половина и на 8 годишна възраст.

Играта учела децата на прости правила чрез двамата си герои – весел и тъжен – и техните любими предмети. Те трябвало да отбележат на екрана на компютъра изображението за щастие или тъга, когато след лицето на героя се появи и любимият му предмет.
По-големите деца веднага схващали последователността, защото отгатвали отговора преди появяването на предмета. По-малките се бавели и полагали умствени усилия, като че ли се връщали в мисълта си към съответния герой едва след появяването на любимия му предмет.

Изследването показало, че 3-годишните нито планират бъдещето, нито напълно живеят в настоящето, а се обръщат към миналото, когато им е необходимо.
Например, ако навън е студено и кажете на малкото дете да си вземе якето и да се приготви за излизане, вероятно очаквате, че то мисли предвидливо и ще послуша, за да му е топло.

Процесът на мислене на детето обаче не протича по този начин.
То по-скоро ще изтича навън, ще открие, че е студено и след това ще си спомни къде му е якето и ще си го вземе.

Никакъв ефект няма да има, ако непрекъснато настоявате пред малкото дете да се приготви предварително за нещо предстоящо. По-добре е да се опитате някак си да го предупредите за някакви неприятни последици.

Може например му кажете: Виждам, че не искаш да си вземеш якето сега, но като ти стане студено навън си припомни, че можеш да си го вземаш от твоята стая.
Източник: health.bg