Да бъдеш родител е голяма радост, но и голяма отговорност. Този въпрос е бил актуален и в миналото. Прелиствайки пожълтелите страници на тънката книжка „Пътят към здраве” от Махатма Ганди, издадена през 1935 г. в София, останах твърде изненадана, че много от разсъжденията и съветите, които дава легендарният индийски водач и учител на тристамилионна Индия (броят на населението на страната тогава) са напълно актуални днес, в ХХІ век. В нея Ганди пише за храната, въздуха, водата, вредата от кафето, какаото, виното, алкохола, опиатите, дава препоръки за майчинството и възпитанието на децата. Ето откъс от книгата:

”Трябва винаги да помним, че възпитанието на детето започва от самото раждане и че самите родители трябва да бъдат неговите възпитатели. Употребяването на заплашване и на наказание, както и да се лишават децата от храна, представлява истинско изнасилване принципите на доброто възпитание.
…
Както казва старата поговорка „Какъвто бащата, такова и детето”. Действително по примера на родителите, неизбежно се насочва поведението и характера на детето. реклама

…
Голяма е отговорността, която тежи върху плещите на родителите. Най-първият дълг на човека е да даде на децата си такова образование, че те да растат честни и искрени, да ги направят за украшение и чест на обществото, в което живеят.

Лудост е да се мисли, че пращането на детето в училище е достатъчно, за да се издигне ума и облагороди характера. Когато възпитанието, дадено в училище, не съответствува на онова в семейството, напразна ще е надеждата, че детето може да прогресира и да стане по-добро.
…
Ако наистина родителите бяха изпълнили своя дълг, възможностите за напредъка на децата биха били несметно безкрайни. Наопаки, обаче, ние гледаме на нашите деца като на играчки: обличаме ги с елегантни и скъпи дрехи, тъпчем ги със сладки, разваляме ги още от най-ранно детство чрез луди ласки и нежни думи; поради зле разбрана обич, оставяме ги да вървят по пътя си без да ги въздържаме или напътстваме. Бидейки самите ние алчни, сластни, безчестни, лениви и нечисти, не можем да забележим дори, че децата ни вървят по нашите стъпки, излизайки като нас слаби и порочни егоисти, саможиви и лениви, похотливи и неморални. Нека съвестните родители да помислят сериозно върху тая истина, защото от тях зависи бъдещето на страната ни. „
Източник: az-jenata.com