Много често ни обсебват мисли за това, защо не се чувстваме щастливи и удовлетворени. Иска ни се да имаме повечко пари, хубава работа, която обичаме, идеален мъж, който винаги да ни кара да се чувстваме щастливи. С други думи – всичко да тече по мед и масло. И когато това не се случва, вместо да го приемем като част от нормалния живот, ние го изживяваме като грандиозно бедствие.

Според психолозите, ние жените като цяло сме предразположени към често самоанализиране. Причината е, че в сравнение с мъжете ние сме по-склонни да градим самочувствието си на базата на онова, което другите мислят за нас и на това, дали кариерата ни е успешна. Ето защо понякога изпадаме в паника при най-дребния сигнал, че нещо куца в отношенията с колегите ни или с шефа, започваме да се самообвиняваме и да се чудим какво не е наред с нас.

Когато един мъж сметне, че работата му не го удовлетворява, той я напуска и започва нова. А как действаме най-често ние в такива случаи? Започваме да анализираме причините за ситуацията и какво можем да предприемем, за да постигнем повече в професионалното си израстване, като междувременно си причиняваме главоболие. Лошото е, че много често минаваме през цялата тази въртележка, независимо дали проблемите ни изобщо могат да бъдат решени или не. Има и още нещо – ние сме по-емоционални от мъжете и затова често пъти ни се струва, че не можем да контролираме чувствата си.

Освен загубеното време, което ни коства прекомерното анализиране на професионалните ни умения и възможности, то ни струва и много нерви. Колкото повече се отдаваме на анализи, толкова по-черен ни изглежда животът и толкова по-силен стрес изживяваме. И това не са всички отрицателни последици от прекомерното задълбочаване в проблема. То може да навреди и на самата ни кариера, защото колегите ни може да започнат да се дразнят от неспособността ни да преодолеем кризата, в която сме изпаднали. В по-тежки форми този навик води до депресия и трайна раздразнителност.

Не е толкова трудно да разкъсаме порочния кръг на мисленето и да се научим да контролираме притесненията си, преди те да започнат да контролират нас. Първото и най-важно нещо е да си дадем сметка, че този безкраен автоанализ не ни носи нищо добро и трябва да му сложим край. Когато сме потънали в дълбоки разсъждения за живота, вероятно ни се струва, че в този момент с нас се случва нещо важно. Това обче е пълна заблуда! Вместо да виждаме нещата реално, ние си създаваме една ограничена и грешна представа, която се фокусира единствено върху онова, което не е наред. Разсейването е най-ефективният метод да престанем да си блъскаме главата за глупости. Да се опитаме да забравим всички негативни разсъждения и да не им позволяваме да ни спохождат – това е въпрос на тренинг. Ето няколко полезни техники, с които по-лесно ще се изправите срещу проблемите си:

Преживейте проблема и след това продължете нататък. Когато ви се е случило нещо кофти, отдайте се (но не прекалено дълго!) на мъката си. След като почувствате облекчение, с пълна пара ще можете да продължите напред. Жените, които се самоанализират, обикновено прекарват часове наред в размисли, дали постъпват правилно. За да сложите край на тези мисли, просто приемете, че нещата са такива, без да си търсите оправдание за това.

Снижете летвата на очакванията си. Най-вероятно нещата, които премисляте по хиляди пъти, са свързани с държанието на другите. Това е напълно безполезно, защото останалите от офиса не са като вас. Колкото по-бързо свикнете с тази мисъл, толкова по-лесно ще ви е да се освободите от постоянните опити да си обяснявате защо действията им не отговарят на вашите очаквания – просто не отговарят и това е!

Научете се да прощавате. Това не означава да подминавате с лека ръка чуждите гафове, или да показвате, че ги приемате, Като простите, по-лесно ще се освобождите от гнева и от всякакви други негативни емоции, които ви натоварват и ви пречат да видите нещата ясно. Понякога човекът, на когото трябва да простите, сте вие самата, защото собственото ви чувство на вина и срам може да ви върне към задълбочаването със страшна сила.

Изгответе си план за промяна. Когато се посветите на решаването на някой проблем, оставете идеите да текат свободно – напишете ги на лист хартия или на компютъра или ги споделете с приятел. След това преценете плюсовете и минусите на всеки вариант.

Действайте поетапно. Страх ви е да се изправите срещу проблема и да го решите с един замах? Тогава започнете с малки крачки. Например ако работата ви не ви удовлетворява и искате да се пробвате на друго поприще, опитайте се да си набавите нужните квалификации и обучение в тази област, които ще ви помогнат да се реализирате по-успешно. Най-лесно ще прецените какво ви спъва, като си направите списък с постиженията и слабостите си. Така ще видите черно на бяло, че нещата не изглеждат толкова зле, колкото ви се струва.

Грижете се за здравето си и за доброто разположение на духа. Когато сте в лошо настроение, или не се чувствате във форма, без да имате повод за това, или започвате да се чудите защо е така, не драматизирайте нещата прекомерно. Първо помислете дали няма обективна причина да ви е кофти. Може би просто сте изморени? Или ви е налегнал предменструалният синдром? Дали пък не сте прекалили с виното миналата вечер? Вземете конкретни мерки, за да се почувствате по-положително настроени към живота: легнете си рано и се наспете, хранете се здравословно през следващите няколко дни, или прекарвайте по-малко време на дивана пред телевизора, за сметка на разходките на чист въздух. Колкото повече се грижите за себе си, толкова повече ще се чувствате в кондиция и ще сте по-добре подготвени да се справите с тревогите си.

И не забравяйте, че хората, които не се задълбочават във всеки дребен детайл от ежедневието си, живеят хиляди пъти по-добре.
Източник: jenabg.com