В днешния “Съвет на деня” ще разгледаме няколко практически съвета за това как да подбираме нещата, които поставяме в устата си. Първият съвет идва от небезивестния Чарлз Поликин.

Ако не е тичало, летяло, плувало или не е зелено – не го яж!

Под “тичало, летяло, плувало”, както можете сами да се досетите става въпрос за сухоземни животни, птици както и такива, обитаващи реките и моретата. На български този принцип е по-познат като “да е расло на кокал”. Освен месото към тази група спадат и органите на съответните животни, както и останалите продукти, идващи от тях – млечни изделия (сирене, кашкавал), масло сметана. С млякото е добре да бъдем малко по-предпазливи, понеже лактозната нетолерантност е не-рядко срещано явление. Освен това има хора, които имат алергия към млечния протеин – така че сиренето, кашкавала и млякото не са за тях.

Под “зелено” се има предвид не само зелените зеленчуци като спанак, марули, броколи, коприва и прочие,а практически всички плодове и зеленчуци, които могат да бъдат консумирани директно или след минимална термична обработка (това явно автоматично изключва ориза, картофите и зърнените). Ядките не са точно зелени, но и те спадат към тази група (разбира се освен при хората, които имат някаква алергия към тях).

Както може би забелязвате – този принцип изключва напълно всички нео-храни – кифли, пасти торти, шоколади, бонбони, “натурални” сокове, маргарини и прочие продукти резултат от напредъка на химическата промишленост. Към ограничаване консумацията на изброените продукти е насочен и следващия съвет:

“Ако прабаба ви не го е яла – не го яжте!”

Забележете, че в случая не се казва – “Ако пра баба го е яла – и вие го яжте!” – Не!

Прабаба ви твърде вероятно е израстнала във времена и условия на глад и нищета, което ще рече, че е вероятно да е наблягала на картофите и качамака. Което не означава, че ви съветваме да правите същото. Не. Но от друга страна прабаба ви съвсем сигурно не е яла всички тези храни, които изброихме по-горе, и които ни заливат отвсякъде в магазините и по рекламите.

“Ако е в опаковка – не го яж!”

За съжаление голяма част от храните на пазара достигат до нас в опакована форма – в последно време дори месото и зеленчуците. А преди време бе установено пластмасите и останалите опаковъчни материали не са пасивни вещества, а взаимодействат активно с хранителни продукти, които обвиват. Това, което се случва е т.нар. “теч” на ксено-естрогени от пластмасата към продукта. Ксено-естрогените са вещества аналози на хормона естроген, които сериозно бъркат метаболизма на стероидните хормони в нашето тяло.

Или с други думи – ако имате повечко мазнини по бедрата и трицепсите и не сте мацка – послушайте съвета на една треньорка, с която бяхме колеги: “Спрете да ядете пластмаса!”, т.е. престанете да ядете опаковани в пластмасови опаковки храни. Което обаче не значи да се нахвърлите върху парче кренвирш, виждайки че не е опаковано. И като казахме “кренвирш”:

“Не яжте нещо, което дори и кучето ви не яде!”

Да, с колкото притежатели на кучета съм разговарял – абсолютно всички са ми споделяли, че кучетата не желаят дори да помиришат кренвирши. Някои са ми споделяли същото и за колбаси. Въпросът е – след като кучето не иска да го яде – защо ние да го ядем?
Източник: pikantno.eu