Едно от най-важните решения, които вземаме в живота си, е изборът на професия. Този избор не би трябвало да е случайно събитие и не е въпрос на шанс, а следва да е обвързан с личността ни. От съответствието между личността и обстановката, в която ще работим, зависят нашите постижения в бъдеще. В реалния живот най-често се срещат 6 типа личности и всеки от нас може да бъде причислен в определена степен към един от тези типове:

Реалистичен тип – предпочита дейност, свързана с манипулации върху механизми и инструменти, или „машинист“;

Изследователски тип – предпочита да анализира и да се занимава с наука, т.е. това е „изследовател“

Артистичен тип – експресивен, неконформистски настроен, оригинален, вътрешно съсредоточен — това е „декоратор“;

Социален тип – обича да работи в колектив и помагайки на другите, целенасочено избягва монотонна дейност, включително и механична — т.е. тип „училищен консултант“;

Предприемачески тип – обича дейности, които му позволяват да влияе върху другите за постигане на дадена цел – т.е. това е „адвокат“;

Конвенционален тип – обича систематичното манипулиране на данни, записи, репродуцирането на материали – т.е. тип „счетоводител“.

В нас винаги доминира един от тези типове, но в зависимост от ситуацията, ние можем да използваме широк спектър от стратегии в рамките на два или повече типа.

При определянето на попрището, където ще градим своята професионална кариера, не е достатъчно само желание да се заеме едно или друго място. Необходимо е да притежаваме определено количество знания, опит и навици или да сме в състояние да развием онези от тях, които професията изисква.

Планирането на професионална кариера обаче в голяма степен зависи от индивидуалните особености, от типа човек. Съществуват множество варианти, описващи различните типове личности. В основата на един от тези варианти са залегнали три характеристики, които по принцип са част от критериите за оценка на персонала на всяка фирма:

Самооценка: Без съмнение тя е важна, тъй като отразява увереността ни в собствените ни професионални и лични сили, нашето самоуважение и адекватност на случващото се. Оптималната висока самооценка предполага уважение към себе си при трезва (реалистична) оценка на собствените възможности и способности. Занижената самооценка води до приучена безпомощност – предварително се предаваме пред трудностите и проблемите, тъй като смятаме, че не сме способни на нищо. Завишената самооценка крие прекалени претенции за внимание към собствената персона и необмислени решения.

Ниво на претенции: Високото ниво на претенциите ни подсказва, че искаме да постигнем много в живота си, да се изкачим по социалната или професионална стълба, да завоюваме своето място под слънцето. За тази цел сме готови да рискуваме и да се заемем с трудни задачи. Но реални резултати поистигаме само в случай, че има на какво да се опрем. В противен случай можем да загубим всичко. Ниско ниво на претенции имат хора, които предпочитат да държат в ръцете си нещо сигурно, вместо да рискуват за нещо повече с неизвестен резултат. Като правило за тях е по-важно да не загубят постигнатото, да избегнат неуспеха.

Локализация на контрол: Това е показател, характеризиращ отговорността ни. Хората с външна локализация на контрол търсят обяснение за всичко, което се случва, в стечението на обстоятелствата и постъпките на другите хора. В крайните варианти такива хора са безотговорни, постоянно се оправдават и не се срамуват да прехвърлят вината за своите грешки върху другите. Вътрешната локализация на контрол подсказва отговорност за своите постъпки и способност да се правят изводи от собствените грешки. Понякога това обаче води до прекалено самообвинение.
Източник: jenabg.com