В съвременното семейство, при продължителната заетост на майката вън от дома, твърде често бабата поема грижите около децата. Днешната баба има голям дял във възпитанието на две поколения – още недовършила грижите за собствените си деца, тя трябва да поеме грижите за внуците. Със своята дълбока привързаност и обич към децата, бабите обикновено заемат заслужено място в сърцата на своите внуци.
Със своя по-голям житейски опит, със своята зрелост и улегналост в характера бабите обикновено създават уютна атмосфера за децата в семейството. Колко е тъжно и неприветливо в къщи, ако няма кой да посрещне детето, когато то се връща от училище! На кого да се похвали за успехите си, с кого да сподели радостта си или на кого да се оплаче от обиди и несполуки? А колко е хубаво, когато баба е у дома!
Обикновено бабите (понякога и дядовците) внасят естествено успокояване на децата в семейството. Те могат по-лесно да смекчават острите и невъздържани прояви на децата с милувки, с поучения, а понякога и с леко и мъдро мъмрене. Животът е направил бабите по-търпеливи и те не се стремят да изземат възпитателната дейност от родителите, не бива да имат “своя линия“ на възпитание, различна от линията на родителите.
Успехът на възпитанието на децата в семейства, където има баба като ценен и скъп помощник, зависи от съгласуваността, разбирателството и взаимното уважение между родителите и бабата.
Грешки могат да допуснат както родителите, така и бабата. Но при взаимно уважение и разбиране, за доброто на децата те винаги трябва взаимно да се поправят, без да се обвиняват и без децата да разберат това.
Ако родителите уважават бабата – и децата ще я уважават и ще я слушат. Ако бабата зачита поръченията и задачите, поставени от родителите – у децата се създава все по-дълбока и по-мотивирана обич и уважение и към бабата, и към родителите. А това е много важно за правилното възпитание на децата в семейството.
Източник: jenabg.com