Аз съм по диетичното хранене. Но го приемам не като спринт, а като маратонско бягане за цял живот.

Ям без много сол, само растителни мазнини – олио, зехтин, но и малко масло, типово и ръжено брашно. Изобщо не ям месо, а повече зеленчуци и плодове. Избягвам пържените за сметка на варени и печени ястия. Похапвам малко полуфабрикати, тъй като са пълни с оцветители и консерванти. Вместо това приготвям често домашни печива. Казала съм „не“ на цигарите и алкохола. Умерено пия кафе, понякога го замествам с чай. Вместо газирани напитки пия филтрирана или минерална вода.

Това са моите правила. Но, от време навреме, когато ми се прииска, му отпускам края. Тогава си услаждам душата с чипс (любимият ми е с риган, лук и сметана), голяма чаша кока кола, пържени картофи, паниран кашкавал, шоколадови бонбони, и т.н. Всеки най-добре знае своята любима „забранена” храна.

Така де – ние не сме светци, нито монаси, дето са дали обет и не трябва да го нарушават до края на дните си. Наистина е важно да се храним балансирано и здравословно, но не бива да се превръщаме в маниаци и фанатици.

След като съм кривнала за малко от пътя, после пак внимавам какво ям. реклама
Някои жени имат веднъж в седмицата разтоварващи дни или спазват лунната диета. Аз правя обратното – всеки ден се храня диетично, но имам „натоварващи“ дни. Това ме прави щастлива, здрава и доволна от живота!

Да живее диетичното хранене!
Източник: az-jenata.com