Луковичните растения са едни от най-лесните за отглеждане градински растения и идеални за все още неопитни градинари. Пролетните луковици са много издръжливи и могат да бъдат използвани за повече цвят в лехите или като естествени граници на градината. Зюмбюлите, лалетата и паричките могат да бъдат засадени направо в моравата, под храсти и дървета, a също са идеални и за цветни сандъчета.
Всички градински луковични са лесни за засаждане. Цъфтящите през пролетта нарциси и минзухари се засаждат през септември и октомври, за да имат време да образуват нови корени, преди да стегне зимата.
Лалетата също се засаждат по това време, но няма проблем това да стане и в началото на зимата. Луковиците се засаждат със заострената част нагоре, от която излизат се корените. Ако се чудите, коя част е по – заострена, просто поставете луковиците легнали настрани. Цъфтящите през пролетта луковични виреят добре на слънце или полусянка. Доброто отцеждане на почвата е много важно за повечето от тях.
След като изберете място, направете бразда, достатъчно дълга за всички луковици. Най-добре е те да се засадят на гроздове. В по-малки пространства е достатъчно да бъдат групирани от 6 до 12 луковици, а ако мястото е по-голямо – от 12 до 24.
Големината на луковицата определя и дълбочината на засаждане. Тя трябва да е поне два пъти колкото тяхната големина, например луковиците на минзухарите се слагат на 5-7 см, нарцисите 5-12 см, а на лалетата – на 7-15 см. Между големи луковици се оставя разстояние от 7-8 см, а между малките – 2-3 см.
Покрийте луковиците с почва и ги полейте обилно. След няколко дни можете да ги покриете с около два пръста добре изгнили листа, натрошена кора от дървета и малко животинска тор. Така почвата ще е защитена от изсъхване и от големите зимни студове.
Източник: jenabg.com