Вътрешносемейните отношения отразяват духа на семейството. И точно този дух е главната сила, която влияе върху формирането на детето като личност.
Съществува пряка връзка между нормалното психическо и нравствено развитие на детето и атмосферата в семейството.
Взаимоотношенията в семейството играят важна роля в живота на детето. Те са образец на междуличностните отношения. Именно заради това детето пренася в други житейски ситуации начина на общуване, който е възприело от своите родители. Как детето ще общува по-късно с другите хора, със своя бъдещ съпруг или съпруга – това до голяма степен зависи от семейството, в което расте.
Мнозина психолози са стигнали до извода, че характерните особености на семейните взаимоотношения се вкореняват в поведението на детето и създават модел за неговите по–нататъшни отношения с околните.
Известно е, че колкото по-малко топлота, обич и грижа получава детето, толкова по-бавно се оформя като личност. Недостатъчното внимание и недостатъчно честото общуване между родители и деца дори предизвиква у детето несъответствие между степента на личностно развитие и реална възраст.
Недопустимо е да се подменя вниманието, което дължим на детето със задоволяване на неговите материални нужди. В днешно време е печален факт пълното ”потъване” на родителите в своята работа. Нека помним, че то преценява дали родителите му го обичат не толкова по количеството играчки или вкусотии, които получава, а по това как те общуват с него, доколко се интересуват от неговия живот, от неговите макар и детски проблеми. Защото и детето има проблеми – не бива да забравяме това!
В семейство, в което има чести конфликти, нравствено-волевата страна на детето силно се травмира. От тях израстват деца, характеризиращи се с разпуснатост, нечестност, нежелание да учат и преодоляват трудностите, недоброжелателност, безотговорност.
При родители, в чиито отношения равнодушието, недоверието, грубостта и безсърдечността са основно отношение – у децата се потискат, а понякога съвсем се загубват светлите идеали за любовта и приятелството. Следва да помним, че детето започва да разбира духа на взаимоотношенията в семейството твърде рано. Резултатите от изследванията показват, че още на 7-месечна възраст то долавя характера на вътрешносемейните отношения и интуитивно чувства с кого как да се държи. Прекрасен пример за това е разликата в поведението на детето в присъствието на баба и дядо, на по-големите братя и сестри, на мама и татко. Всичко това, отново и отново потвърждава какво огромно влияние оказва върху детето поведението на родителите му.
Собствено поведение е решаващо. Не мислете, че вие възпитавате детето само когато разговаряте с него, когато го поучавате или му заповядвате. Вие го възпитавате във всеки един момент от вашия живот, дори когато ви няма в къщи. Как се обличате, как разговаряте с другите хора, как се радвате или скърбите, как се държите с приятелите си и с враговете си, как се смеете, как и какво четете, какви са вашите морални ценности, вяра… – всичко това има голямо значение за детето. То вижда и чувства и най-малките промени във вашия тон, всеки поврат във вашите мисли стига до него по незнайни пътища. Нека помним това!
Източник: jenabg.com