Един от елементите, които правят масата за хранене красива, е покривката. Белият цвят определя случая като празничен, тържествен, но той може да се замени с друг не само защото е по-оригинално, но и защото модата за обзавеждане на жилището също се променя. При всички случаи обаче избраният цвят трябва да е приятно съчетан, с този на сервизите за хранене. Стремежът към разнообразие поражда новите, по-интересни идеи.
Различните ястия сервираме не само в порцеланови, но и в керамични съдове, в съдове от огнеупорно стъкло или кристал. Първите подхождат на цветни, но не твърде пъстри покривки. Вторите и третите на покривка на райета или с едри флорални мотиви.
Сервизът с тъмнозелени или кафяви орнаменти е подходящ за покривка в жълт цвят. Оранжевите купички, чаши, чинии се открояват красиво върху едноцветна покривка – лилава, синя.
Розовата покривка отива на съдове от бял порцелан с тъмносиня декорация. Покривката за кухненската маса почти винаги е от разноцветно десениран плат. Може да се обточи с дантелки, шевици, ресни, да се ушие от два вида плат – едноцветен и кариран, с цветни мотиви, на точки, на райета.
Скъпите, бродирани на ръка или на машина покривки в един цвят (бяла бродерия) са за празнични случаи. Многоцветно бродираните – за прием на чай или на кафе. Застилането на масата с малки покривчици за индивидуално сервиране е подходящо за маса с полирана повърхност, боядисана с лакова боя или от светло дърво.
В зависимост от случая те са изработени от лико или слама за закуска в градината, при сервиране на битови ястия, от лен (за чай, кафе), от басма или друг вид памучна тъкан (за закуска). Може да са с правоъгълна, кръгла, елипсовидна форма и обточени с дантелка, изплетена на една кука, с готова памучна шевица, да са с бродерия “ажур“, с малка бродерия в единия от ъглите им. И за тях са валидни правилата за съчетаване на цветовете им с тези на салфетките, съдовете, за да е красиво. Белите покривки са подходящи за полираните в тъмен цвят маси, червените, оранжевите, сините, зелените – за светлото дърво, а плетените от слама или тъканите в битов стил – за плетена мебел.
Салфетките от плат или хартия са индивидуални, за всеки член от семейството. Салфетки от хартия се използват и когато се яде топъл сандвич без нож и вилица, когато (позволено е) се консумира с ръце печено пиле. Правилото важи и за ястия от дивеч. Основно правило е салфетката да се слага вляво до чинията за хранене. Въпрос на хрумване е тя да се сгъне в красива форма, да се постави в чинията или в празната чаша за вода или за друг вид напитка.
За празнични случаи в красиво сгънатите салфетки се поставят стръкчета цветя, бонбони в хартия, картичка с името на госта или с изписано остроумно Желание по повод случая и за “добре дошъл“. Ако са завити във форма на конус или руло, се пъхват в метално пръстенче, във венче от цветя (изкуствени), връзват се и тънки панделки в подходящ към салфетката или покривката цвят. Със салфетка от плат се застила дъното на специалното панерче за хляб. Сгъната на четири салфетка се поставя и в голямата чиния за основно ястие, когато преди него ще се предложи предястие в чаша, предястие в малка чиния, супа в дълбока чиния или супа в чаша, с една (за чай) или с две дръжки.
Малките или по-големи салфетки от хартия, приличащи на дантели, са предназначени за поставяне в чинията под чашката за кафе или чай, за големите блюда със сладкиши, торта, кекс.
Салфетката от плат не бива да се прикрепва към яката или да се завързва около шията — това е позволено само за малките деца. Тя се постила върху коленете, но ако падне, се сменя. Закрепването към колана също е неправилно.
След като храненето завърши, салфетката се сгъва и се поставя отново встрани до чинията. Когато е от хартия, не се смачква на топчица и не се поставя в чинията за хранене, а се сгъва и пак се поставя до нея. Салфетката е предназначена за избърсване на устните и пръстите на ръцете, ако те докоснат мазна храна. Важно е да се знае също, че тя се използва всеки път, преди да се отпие от чашата с вода или друга напитка, а и след това.
Източник: jenabg.com