Британски учени обясняват защо най-добрите вицове да най-сложни за запомняне и разказване, докато по-глупавите такива лесно ни идват на езика. Според тяхното изследване най-смешните истории излизат от рамките на обичайното, което ги прави много по-забавни, но и трудни за пресъздаване.
Неочакваният финал на вицовете е онова, което прави някои от тях толкова смешни. Именно той обаче е разковничето – ние лесно запомняме онова, което ни е изненадало, но е доста по-трудно да се сетим за нещата, довели до него, твърди „Дейли Телеграф“. За сметка на това структурата и краят на тъпите шеги са толкова предсказуеми, че се запомнят много лесно.
Робърт Провайн, професор по психология в Мерилендския университет, който пише книга за хумора, обяснява: „Онова, което прави вицовете успешни, е същото, което ги прави и трудни за запомняне.“ Според него при вицовете схемата е точно обратната спрямо добрата музика или поезия.
При тях има ритъм, понякога и рима, които е лесно човек да следва. Ако при вицовете има предусещане за края – то те не са добре, казва още професор Провайн.
Британският комедиант Рики Джървъс също подкрепя тази теза. Според него добрата шега е като успешен трик на магьосник – когато дойде края и удоволствието от него, вече не си спомняш какво точно е правил магът преди него.
„Дейли телеграф“ дава и примери за добър и лош виц:
Лош: Защо кравите носят звънчета? – Защото рогата им не работят.
Добър: Двама мъже са в гората, единият припада, а приятелят му вижда, че не диша и звъни на бърза помощ. „Приятелят ми е мъртъв! Какво да правя?“ „Успокойте се и първо се уверете, че наистина е мъртъв“, казва операторката. Кратка тишина, чува се изстрел и отново гласът на мъжа: „ОК, а сега какво?“
Източник: ДНЕС ПЛЮС