Парите имат мерни единици, време е да сложат знак за измерване и на изразходените ни нерви. Например понякога пазарувам за 5 лв. и 0 “нерви”. Вчера обаче, сметката ми в магазина беше 25 лв. и 25 “нерви”.
Пазаруването се превръща в истинско предизвикателство за модерния човек – най-вече на хранителни стоки, защото от тях се нуждаем ежедневно. Да се чуди човек при тази голяма производствена и търговска конкуренция как фирмите си позволяват да предлагат на пазара некачествена стока, по рафтовете да стоят стари храни, а продавачът да се държи нелюбезно с теб. Вече започнах да попълвам личния си “черен списък” от малки магазинчета и големи вериги от магазини, в които никога повече няма да вляза.
Ето най-пресният случай: влизам в голям магазин. В началото са пазарските колички и входът към рафтовете. Но не мога да продължа, преди да си оставя багажа в специалните шкафчета, които са отдалечени на 30 метра и забутани в ъгъла. Добре, това го преглътнах. Получих ключ срещу депозит от 2 лв. Напазарувах. Платих. Поисках да върна ключа – оказа се, че мога да го върна само на касата, от която съм го получила.
Потърсих с очи касиерката, но не я открих. Опитах се да си спомня от коя точно от десетината каси съм го взела – пак не успях. Потърсих помощ от персонала. Те най-нахално ми отговориха, че трябва да помня от коя каса съм взела ключа за шкафчето. В този момент отнякъде изникна познато лице – въпросната касиерка от “моята каса”. Най-накрая успях да върна заветния ключ и да си получа обратно двата лева.
Тази случка за сетен път ме убеди, че с хранителния бизнес се занимават хора непрофесионалисти, които изобщо не се интересуват от наглед съвсем “елементарни неща”. Аз не съм завършила маркетинг или психология, но ми се струва съвсем логично, че ако искаш бизнесът ти да върви, ще се поставиш на мястото на потребителя, защото “Клиентът винаги има право” и ако нещо не ми харесва във вашия магазин, утре ще отида в съседния.
Източник: az-jenata.com