През 1929г. Джак Бърчет изобретява сноуборда – името му слага той. Днешните „дъски“ обаче само бегло наподобяват неговото изобретение. Той бил достатъчно смел да завърже краката си с конски юзди за обикновена дъска.
По-късно, на сърфиста Димитри Милович му хрумва идеята да използва дъска, за да се пързаля. Дори от списание Newsweek били очаровани от неговите дъски (всъщност табли за хранене) и написали статия за него и изобретението му – „уинтърстик“.
Днес сноубордът има много почитатели, дори започва да отнема тези на класическите ски. Все повече хора избират „дъската“ като начин за развлечение и спорт през зимата. В България масовото обожание на сноуборда започва през 1991 година. Почитателите му казват, че това е като любов от пръв опит. Веднъж „яхнал дъската“ ще останеш запленен от скоростта, шеметното спускане и повишаващите адреналина завои завинаги.
Хубавата новина за начинаещите е, че управлението на сноуборда се усвоява по-лесно, отколкото това на ските, като основните стилове са три – алпийски, фрийрайд и фрийстайл:
– Първият се появява като алтернатива на ски спускането и затова екипировката е вдъхновена от тази на скиорите алпийци. Формата на дъската прилича на доста стабилна ска, която е повдигната в предния си край. Обувките са пластмасови, автоматите са снабдени с подложка и скоби, които фиксират обувката за дъската. Тръпката, която действа като магнит на повечето авантюристи, е възможността да вземат много последователни завои (т. нар. карвинг). Най-популярните писти в България за този тип спускане са в Банско, Боровец, Чепеларе и „Витошко лале“.
– Особено притегателен за почитателите на сноуборда е фрийрайдът, при който спускането е по неотъпкани терени и това значително повдига адреналина.
Дъските за фрийрайд са повдигнати и в двата края, но задължително носът е по-дълъг от опашката. Именно заради това лавирането с фрийрайд дъските е много по-лесно и позволява разнообразни маневри. Пистите в Мальовица са най-подходящи за напредналите фенове на фрийрайда, а тези в Банско – за начинаещите.
– Все повече привърженици през последните години събира и фрийстайлърът – сноуборд на скокове, или пързаляне на специализирани уреди, т.е. джибинг. Това му придава атрактивност, която привлича особено много тийнейджърите. Естествено, те трябва да знаят, че предварителната подготовка е задължителна, за да се избегнат различни контузии.
Фрийстайлът се практикува най-вече в т. нар. фън паркове, където пистите са подредени по трудност. У нас такива фън паркове има на Банско, Витоша и Момчиловци.
За да караш борд не е достатъчно да си купиш само дъска. Екипировката е задължителна – каски и протектори (за гърба, лактите, таза, коленете)
А да си избереш дъска си е въпрос на умение, но карането е различно, когато дъската си е ваша, избирана специално.
Всяка дъска се състои от четири слоя: горен слой, фибростъкло, сърцевина и основа:
– На горния слой седят логото или емблемата на фирмата. Той е много здрав и лъскав, за да предпазва борда от суровите зимни условия.
– Фибростъклото придава на дъската сила, позволява й да се огъва и разпределя натоварването равномерно.
– Сърцевината играе ролята на „гръбнак“. Тя е нещото, което прави сноуборда здрав и му помага да издържа голямото напрежение при завои и приземяване.
– Основата, или долната повърхност на сноуборда, е много гладка и плоска и се прави от специална пластмаса, наречена P-tex. Тази пластмаса е доста мека и лесно се драска. Върху основата може да се нанесе слой от восък, което доста увеличава скоростта и контрола при каране. От горната страна на борда има дупки, за които се завинтват автоматите. Дупките обикновено са осем, като може да са 3D – три дупки, наредени в триъгълник, или 4х4 – четири дупки, наредени в квадрат.
Източник: kozmetikata.com