Беше краят на декември, но нямаше сняг. Сухият пронизващ студ прибираше хората по-бързо вкъщи, всеки гледаше да бъде на топло и сигурно. Идваше Коледа, а хората сякаш бяха забравили за това-толкова грижи и мисли има в едно ежедневие, че то ни поглъща и нямаме време да се размислим за истински важните неща от живота. Да, ние всички бяхме забравили за чудото наречено Коледа. Липсваше ми снега, който е като символ на този празник. Прекрасно е да падат мънички, нежни снежинки! Всяка е с уникална форма – красива и прецизно изрязана от мразовитите ръце на времето…
Когато се разхождах, виждах много намръщени лица, сведени глави… Чувах оплаквания и недоволни възгласи в претъпкания трамвай, викове и препирни по маловажни причини. Всичко беше толкова ежедневно, сиво и непразнично, че нищо не подсказваше за идващия след ден празник… Да, разбирам ги… Хората като цяло са усмихнати, добри, милосърдни, но сега просто нямаха условия за да бъдат такива. Вярвам в добротата и заложеното положително начало, но няма достатъчно добра среда – куп проблеми, немотия, борба за оцеляване – те ни потискат и изтриват усмивките от лицата ни…
Исках да усетя атмосферата на празник и си купих украса за дома, заедно с малка коледна елхичка. Естественият аромат на дървото е незаменим! Синтетиката и найлонът по никакъв начин не могат да заменят този свеж, благодатен аромат, който идва от клонките. Той успокоява и припомня истинските ценности. Коледа е празник, който да ни сплотява, весели. Това е специален ден и всеки трябва да се опита да загърби проблеми и лоши мисли и да се опита да бъде щастлив.
Отърсих се от лошото и ежедневното и гледайки коледното дръвче, започнах да усещам атмосферата на празника. Усмихнах се и излезнах. Носех положителното в мен и исках да го предам и на друг човек… друга душа, която го търси…
Има много такива души, за които няма празнични дни и които нямат щастието да имат украса, елха, дом… Те нямат нищо, единствено улицата, на която растат и оцеляват. За тях Коледа е изразена в щастието да се нахранят и да открият топло място, където да поспят. Всеки път когато видя бездомна душа, изпитвам истинско състрадание и в този момент правя съпоставка между моя и нейния живот. Аз нямам право да се чувствам нещастна след като имам толкова много… всичко, от което се нуждая е налично. Не е разкошно, но е поносимо добро. Това е лукс в сравнение с това, което имат тези хора… И така, завладяна от коледната атмосфера, купих малка красива коледна фигурка на ангел. Исках да я подаря на някой, който има нужда да бъде зареден… Исках да ощастливя поне още един човек, за да бъде с мъничко по-добър деня му. Разбира се, ако можех, бих направила това с всички хора… Видях един старец с патерици, старо палто, изпокъсани ботуши. Лицето му, набраздено от времето, беше помръкнало. В очите му се четяха безкрайна самота, безпомощност и огорчение… огорчение от живота. Видях и срам от това, че е принуден да проси за залък хляб. Отидох при него и заедно с няколкото левчета му подарих и фигурката на ангел. Той се почуди, понечи нещо да каже, но не можа. Усмихнах му се и отминах. Почувствах, че му предадох част от коледния дух, а това ме направи вече наистина щастлива.
Малко след това заваля и дългоочакваният сняг…
Източник: az-jenata.com