Луната първоначално е била много богата на вода и следи за това има до момента на нейната повърхност. Това става ясно от изследване на трима геолози, публикувано в британското списание „Нейчър“. Учените анализираха проби от скали от вулканичен произход, събрани при мисиите на „Аполо“ 11, 15 и 17, които нямат геохимични характеристики на метеорити или комети и които съдържат редица летливи химически елементи, доказващи предишно наличие на вода.
До момента теорията, която бе най-широко разпространена, обясняваше наличието на евентуални следи от вода близо до полюсите на Луната с влиянието на метеорити или комети. Ерик Хоури от института „Карнеги“ във Вашингтон и неговите колеги, автори на изследването, стигнаха до извода за първоначално наличие на вода на Луната благодарение на нов спектрометричен метод, позволяващ да се открива наличие на вода дори в много малки количества.
Геолозите след това изчислили, че лунната мантия и кора при формирането си преди 4.5 млрд. години, е трябвало да съдържат количество вода, съизмеримо с това на Земята. Тези изводи водят до много въпроси като например какво е станало с всичката тази вода и ако Луната не е напълно суха, то откъде идва тази вода?
Има няколко теории, които обясняват това. Изпарението на голяма част от водата на Луната в пространството е било предизвикано от много високите дневни температури на повърхността на нашия спътник, които могат да надвишат 100 градуса. Около 95% от водната пара от магмата се е разпръснала в пространството при „обезгазяването на вулканите, но „следи от водни пари може да са се насочили към студените полюси на Луната, където да са останали под формата на лед в сянката на кратерите“, се казва в комюнике на университета „Браун“, където работи един от авторите на изследването – Алберто Саал. /ДНЕС ПЛЮС