Футболът не е просто футбол – той е социална политика, икономика, мироопазване, образователна политика, помощи за третия свят, медийна политика и какво ли още не. Това твърди Щефан Балинг в редакционната статия на седмичника „Ди Цайт“.

„Откакто приключи Европейското първенство, вече не важи старата максима, според която футболът е най-важното второстепенно нещо на света. Защото футболните запалянковци предизвикаха дискусия, която достигна до всички вестници и до токшоутата по телевизията. Дори културните притурки на медиите вече се занимават с различни футболни въпроси като: представителни ли са за страната онези фенове, които пеят по трибуните националния химн или пък Германия по-скоро трябва да се гордее с майтапчиите от Баденско, които без никакви задръжки нахлузиха оранжеви холандски фланелки и се включиха в холандската агитка. Още Световното първенство през 2006 година в Германия изстреля темата „патриотизъм“ начело в дневния ред.

С други думи: футболът има много общо с развитието на обществото. Но не е само това. Европейската футболна асоциация УЕФА направи оборот от 1,3 милиарда евро в рамките на триседмичното първенство в алпийските страни и това я превърне в могъщ икономически фактор. Тази сума отговаря горе-долу на ежегодния бюджет за изследователска дейност на германския концерн BASF. Неминуемо се натрапват и въпросите за монополизма и правото на участие, когато, примерно, един базелски кръчмар отказал да сервира бирата на фирмата-спонсор Карлсберг и предлагал само местното пиво Юли, а за наказание улицата пред заведението му била отцепена и феновете нямали достъп до неговия тезгях. Тоест, футболът е и икономика.“

По-нататък в уводната статия на Ди Цайт става дума за футбола като фактор в политиката за развитие и опазването на мира. Поводът е следващото световно първенство в Южна Африка. А по въпроса за следващото европейско първенство коментаторът отбелязва: „Вместо непрекъснато да се кара за бавното строителство на стадионите в Полша и Украйна, ръководителят на УЕФА Мишел Платини по-добре да се откаже от идеята си да увеличи броя на участниците от 16 на 24. Вярно, такъв вариант ще увеличи печалбите от телевизионното излъчване, но той увеличава и броя на стадионите, а с това свива шансовете на по-бедните страни да организират европейско първенство. Тъй че Платини и другите европейски футболни и политически ръководители трябва да се запитат: дали Европа се отъждествява със звездите на синьото знаме, които символизират единство, солидарност и хармония, или просто с логото на общата си европейска валута. Тоест, фтуболът е и европейска политика.

Но той е още образователна и социална политика. УЕФА за пръв път плати на клубовете „наем“ за участието на техните звезди в шампионата. Това може да е икономически смислено, за футбола обаче е лошо. Да, клубовете плащат заплатите на звездите и носят риска при контузии – така, както стана с френската звезда на Байерн Мюнхен Франк Рибери – затова е логично да получат някаква компенсация. По тази линия само германските клубове получиха, например, компенсации в размер на 6 милиона евро. По-добре би било обаче, ако УЕФА възнаграждава по подобен начин юношеските школи, произвели въпросните звезди, за да насърчи масовия спорт.

Пряк резултат от комерсиализацията е и още една нова практика: какви точно кадри и ракурси да се излъчват от стадионите в бъдеще ще решават не отделните телевизии, а маркетинговите агенции на УЕФА, ФИФА или Германския футболен съюз. Защото може да се окаже, че на УЕФА не й отърва да показва, например, горящите бенгалски огньове в хърватския сектор на виенския стадион. Телевизионният зрител обаче има право на тези кадри. С други думи: става въпрос и за медийна политика. Европейското пръвенство приключи. Сега е време да помислим за състоянието на съвременния футбол. А в случая най-важното е не онова, което става на терена, а събитията извън него.“/news24.bg