На 19 май в Народен театър „Ив. Вазов“ /сцена „Сълза и смях“/ ще се състои премиерата на „Брачната илюзия“ – комедия от Ерик Асус.
Участват: Елена Петрова, Мариус Донкин и Валентин Танев. Сценограф – Нина Пашова. Режисьор – Бойко Илиев.
Спектакълът е съвместна продукция между Народен театър „Ив. Вазов”, Драматично-куклен театър Враца и Продуцентска къща „Евро-Диалог”
„Винаги е рисковано, да не казвам, че не е препоръчително, да хванеш съпруга или съпругата си за довереник. Искреността като основа на хармонията в двойката е измама. Вземете Жана и Максим, двама от героите на тази пиеса. След няколко години щастлив брак те решават да си признаят някои дребни отклонения. Това е началото на едно сериозно преосмисляне, на законни подозрения, на обвинения от всякакъв характер, на непоносими ревности. Никоя лъжа не е без последствие, никоя истина не е безопасна. Всъщност, доверието да остане илюзия. Това несъмнено е елементарното условие за спокойствието в семейството.” Ерик Асус по повод представяне на пиесата му „Брачната илюзия”.
Ерик Асус, макар че е известен и търсен сценарист (между сценариите му са и филмите от 2010 год. „Безсмъртният”, „Два дни за убиване”, „Туристите”), дебютира с радиопиеси за Франс Ентер.
Роден в Тунис, идва в Париж много млад и започва кариерата си като автор на радиопиеси. Между 1983 и 1987 създава 24 пиеси за Франс Ентер, с което пробива в киното, в телевизията и в театъра.
Пиесите му се играят в няколко от най-големите парижки театъра. Междувременно пробива и в телевизията като сценарист. Автор е на сценариите на няколко епизода на популярния сериал „Нестор Бюрма”.
През 1997 г. най-после е признат от филмовата гилдия – след успешния старт с „Туристите”, следват сценарии на драми („Защитената жена”) и комедии („Ще се разсмееш, но те напускам”, „Туристите в Сен Тропе”) и през 2001 г. официално е „признат” за член на филмовата гилдия след работата му с Мишел Серò и Матилд Сенйе в „Една лястовичка направи пролет”. Първите му опити като режисьор са доста обещаващи. След късометражния „Заради Оливия” се появява много успешната комедия „Хората по бански костюми не са непременно повърхностни”, и това го окуражава да направи две други комедии в същия стил „Много противоположни полове”(2002) и „Чисто и просто любов” (2003), но те се провалят и Асус се връща към попрището на сценарист, работейки с известни режисьори като Ришар Бери „Аз, Сезар, на 10 и половина, 139 см”, „Безсмъртният”) или Жан Беке „Два дни за убиване”.
Станете почитатели на Elitno.com във Facebook