По нищо не бихте отличили отдалеч датският остров Самсьо от многобройните му „събратя“, разположени в Балтийско и Северно море и свързващите ги протоци Категат и Скагерак. Докато пътувам към него, виждам същата мека брегова ивица, много зеленина, браздящи крайбрежните води кораби, фарове и тук-там вятърни турбини…

Приликите обаче свършват дотук. Защото Самсьо е уникален в едно отношение – той е първият регион в света, захранван изцяло от възобновяеми енергийни източници.

Разположен в центъра на Дания между полуостров Ютландия и островите Фюн и Зеландия, Самсьо е относително малък – 114 кв. км площ, 26 км дължина и 7 км максимална ширина. Най-високата му точка е една на 48 м над морското равнище. Обитаван е от 4100 души, повечето от които фермери. Провинциален и традиционен, поне до преди малко повече от 10 години.

Всичко се променя през 1997 г., разказват домакините. Тогава датското министерство на енергетиката обявява конкурс за проект за пълно преминаване към възобновяеми енергийни източници. Право за участие имат всички датски острови и региони. През октомври същата година е обявен победителят – проектът, представен от остров Самсьо и изготвен от местните власти и неправителствени организации. По-лесното свършва бързо, предстои по-трудното – проектът да се реализира.

Десет години по-късно чудото е факт. Самсьо е изцяло захранван и отопляван от възобновяеми енергийни източници, а изградените мощности са достатъчни и за износ на енергия, която да компенсира факта, че транспортът на и до острова (три големи ферибота с по няколко курса дневно) си остава традиционен, базиран на изкопаеми горива.

Трудното начало

„Началото беше особено трудно“, спомня си Сьорен Хермансен, директор на местната Енергийна академия и човекът, на който проектът дължи в най-голяма степен успеха си. „Трябваше ни доста време да убедим местните жители, че от вятъра, който така или иначе духа постоянно, може да се печели, а сламата, която горят на нивите си, може да отоплява домовете им. Фермерите идваха на организираните от нас сбирки, а когато излагахме плановете си, кимаха с глава, казваха „интересно, работете“, но не проявяваха ентусиазъм.“

Проектът „Самсьо“ е щедро финансиран от местните и централните власти, което помага за успеха му. Общите инвестиции – държавни и частни, за десетте години от 1998 г. до 2007 г. са за около 450 млн. датски крони (60 млн. евро). Срещу тези пари на острова са изградени 11 вятърни турбини на сушата с единична мощност 1 MWи 10 в морето близо до брега с мощност по 2.3 MW, четири отоплителни централи, захранвани с дървени отпадъци и слама, и още десетки индивидуални „зелени“ инсталации. За цялостното изпълнение се грижи създадената през 1998 г. Енергийна компания „Самсьо“.

Всъщност решаващо се оказва не външното финансиране, а увличането на местните жители в реализацията. „Когато хората разбраха, че от чистата енергия може да се печели или поне да плащат по-малко за ток и отопление, нещата бързо потръгнаха“, казва Хермансен. Повечето от наземните вятърни турбини реално са собственост на жителите на Самсьо, след като те изкупуват акциите им.

По-инициативните стават собственици и на дялове от по-скъпите турбини в морето, някои слагат вятърни мини турбини в задния си двор. Веднъж включени в мрежата, те не само захранват имотите на местните жители, но често дори произвеждат ток за износ. „Чудесно е да видиш как електромерът ти се върти в обратна посока“, казва Бо Ларсен. „Не мога да кажа, че съм забогатял от перката, но сметките ми за ток спаднаха драстично“, допълва той и ми посочва минитурбината зад къщата си.

Постиганото е впечатляващо

До началото на проекта електричеството, ползвано на острова и идващо от възобновяеми източници, е било под 10%, днес е 100%. До 1997 г. 25% от отоплението е ставало чрез възобновяеми източници, днес това важи за над 75% и продължава да се увеличава. Все повече жители на Самсьо изоставят традиционните нафтови печки и минават на соларни инсталации, бойлери на биомаса, дори модерни топлинни помпи. Последното важи за хора като Йорген Транберг, собственик на ферма с над 150 крави, който ми разказва как с такава помпа извлича топлината от млякото им и с нея отоплява дома си.

Любопитен съм какво се случва, когато вятърът не духа и турбините спират? Не, Самсьо не остава без ток. Островът е вързан към енергийната мрежа на Ютланд и получава оттам електричество, макар и добито по традиционния начин. Когато вятърът отново задуха, турбините в морето компенсират внесения „мръсен“ ток, обяснява Хермансен.

В центъра на своеобразната енергийна революция на Самсьо днес е Енергийната академия (www.energiakademiet.dk), създадена, за да обобщи натрупания опит и за да превърне експеримента в устойчиво предприятие с ефект и извън острова. Проектът не е самоцелен, а многопосочен, обяснява Йеспер Киемс. „Освен очевидното – постигане на въглеродна неутралност и енергийна независимост, той работи за оцеляването на острова, за създаването на нови работни места, за развитието на местната икономика и не на последно място на демокрацията. Включвайки се в него хората разбраха за пореден път, че от самите тях зависи как ще живеят.“

Това не е краят

За Киемс постигането на 100-процента енергийна самостоятелност не означава, че проектът е приключил. Той и другите членове на академията вече работят върху следващия проект – превръщането на Самсьо в 100% екоостров, а в по-далечно бъдеще и на остров, който рециклира изцяло отпадъците си.
А дотогава Самсьо ще продължава да привлича и обикновени, и „енергийни“ туристи. Първите идват заради спокойствието, което островът предлага, вторите – заради примера, който дава.

Само факти

Всяка от вятърните турбини на сушата произвеждат електричество, което може да захранва до 600 домакинства годишно. Турбините в морето край Самсьо са с капацитет да снабдяват по 2000 домакинства.

Десетте морски турбини изпращат в енергийната мрежа на страната повече чиста енергия, отколкото островът ползва за транспорт, включително и трите ферибота.

Четирите отоплителни централи имат общо 886 абоната, главно цели къщи и ферми. Годишният абонамент струва 430-450 долара, цената на мегават – 115-130 долара.

Три от централите горят слама, основно от зърнени култури, а през последните години се експериментира и с отглеждана на острова слонска трева, четвъртата гори дървени отпадъци и се допълва от соларни панели с площ 2500 кв.м.
Станете почитатели на Elitno.com във Facebook

Източник: okolosveta.com