Встрани от големия туристически поток на съсeдните острови Капри и Искиа, остров Прочида е “жив и автентичен”. Още в древността го наричат “prochita” или “повдигнат над водата”.

И наистина, видени от морето, бреговете на острова са високи и скалисти. Могат да се преброят и седем вулканични кратера. Необходимо е обаче да се разходите из острова, из неговите тесни улички, да обиколите с лодка неговите романтични заливи и рибарски пристани, да усетите мириса на лимоновите градини, за се почувствате част от един почти нереален свят.

Ето и някои от местата, из които можете да се разходите:
“Тера мурата”, или в превод “заградената земя”, е името на античната средновековна крепост, която е и първото населено място от острова. Разположена на отвесна скала, висока 90 метра над морето, цитаделата доминира пейзажа на острова.

До нея се стига по една стръмна пътека, от която се открива неворятна гледка към рибарското селище “Коричела”. Вътре зад стените на крепостта ще откриете улици, руини от някогашни жилища, които разказват и до днес историята на това място.

Тук е и абатството “Сан Микеле “, и замъкът “Д’Авалос”, който изглежда някак самотно, отправил поглед към морето.
След като животът на острова става по-спокоен и набезите на сарацините намаляват, жителите на острова започват да заселват и земите извън крепостта и да строят така наречените “казали”, или групи от жилищни постройки.

“Казале Вашело” е типичен пример за архитектурата на острова от XVI век и на практика e най-запазената група жилища до днешни дни. Типичната прочиданска архитектура се диктува от идеята за малкото пространство и затова характерното е, че къщите са залепени една за друга или една над друга.
Малкото рибарско пристанище “Корричела” е най-древното пристанище на острова, датиращо от XVI век, въпреки че селището тук датира и от по-ранна епоха.

Тук туристът се чувства странно и различно, като че ли извън времето. Самите жители на това селце ти внушават идеята, че тук нищо не се е променило през вековете – малките дървени рибарски лодки, кърпените мрежи…. A в малките рибни таверни те посрещат топло и по семейно без формалности. Дори и къщите на рибарите са особени, с малко дворче или малка тераса, залепени една за друга или една над друга.

Зоната е забранена за автомобили, така че тук наистина разходката си заслужава.
“Марина Гранде” – главното пристанище на острова и рибарски пристан. Прекрасните пастелни цветове на къщите, накацали по брега под формата на ветрило, се сливат с лазурния цвят на морето. При слизане от корабчето се забелязва внушителния “Палацо Мерлато”, типична по своята архитектура сграда от XVII век с фасада, осеяна с тераси и арки, завършващи с назъбени елементи, а продължавайки надолу по улицата се стига Църквата на “Милосърдието”.

Марина Гранде е и основният пункт за покупка на прясна риба.
“Марина Киайолела” – елегантна и „светска”, с многобройните яхти, които акостират в този залив. Със своя дълъг плаж “Чирачо”, осеян с различни структури, малки пристани, барове, ресторанти, пицерии, детски площадки, хотелчета, със сигурност е най-оживеното и най-търсено място за ваканция на острова.

В участъка от улица “Джовани да Прочида” до пристанището е възможно да бъдат видени църквата “Сан Микеле”, типични къщи на рибари, красивото крайбрежие “Кристофоро Коломбо”. Изкачвайки се от Марина Киайолела към полуострова Санта Маргарита, погледът се спира на отсрещния малък остров Вивара, свързан с Прочида с мост.

Островът е с вулканичен произход и с форма на полукръг – заедно със Санта Маргарита оформят устата на античен вулканичен кратер. На острова ще намерите една единствена сграда, построена през 1681 г. от херцог Де Гуевара, която в по-следващите векове е използвана от кралската фимилия на Бурбоните като ловна вила.

И наистина фауната и флората на островчето е уникална и затова от 1974 г. мястото е обявено за защитена територия.
Плажовете на острова са и от двата типа: с тъмен фин пясък или с камъчета. Веднага след като слезете на пристанището на острова “Марина Гранде” , вдясно е плажът Силуренца, а вляво – Лингуа. По-добре оборудвани обаче са плажовете Крачиело в местността Киайолела и плажът Киая.

А ако посетите залива на Пицовекио с Плажа на пощальона, ще си спомните за филма на Масимо Троизи. Само по море пък можете да стигнете до плажовете Киая, Ла Киайоца и Шушела.
Прочида е остров, богат на фолклор и традиции. И до днес жителите на този остров ежегодно организират две големи събития, които си заслужават да бъдат видени и които интерпретират религиозната и морската история на острова – по Великден “Процесията на мистериите”, или на “мъртвия Исус”, и “Празника на морето”.

Първото шествие се състои по изгрев слънце на Велики Петък и тръгва от цитаделата “Тера Мурата”. При него млади жители на острова носят на ръце иконографисани дървени пана, представящи Христос и дървена статуя на Исус. Вечерта на Велики Четвъртък пък тръгва процесията на апостолите в качулки, които посещават т. нар. сеполкри, които се подреждат в осемте църки на острова само в този ден.

Сеполкри на практика са специално украсени с цветя и свещи олтари, където вярващите идват да изкажат своето боготворение пред Исус.
Празникът на морето пък датира от 30-те годин на миналия век и представлява хвърляне в морето на корона от дафинови листа и избор на девойка на острова Грациела, името на героинята от романа на Алфонс Ламартин, която умира от любов при отпътуването от острова на своя любим Алфонс към Париж.

Грациела на практика е станала символ на нежното излъчване на жените от острова, на тяхната доброта.
Освен балсам за окото и сърцето, островът привлича и със своите кулинарни традиции. Тук, оставяйки морето и влизайки навътре в острова, можем да се насладим на приятното ухание на лимоновите градини. В тази връзка се препоръчва уханното прочиданско лимончело, което, добре изстудено и поднесено в леко заскрежени малки чаши, е приятна компания за топлите летни вечери.

Вината също са на почит на този остров – газирани и леки. Бялото “Фалангина” и червеното “Алянико” присъстват в менюто на всеки ресторант от острова. Кухнята е както на основата на риба, така и на месо. Сред типичните рецепти са пълнени каламари “calamari mbuttunate” и “заек по прочидански”.
Източник: prontosofia.com