В началото на миналата пролет си купихме въдици с жена ми и решихме да се забавляваме с риболов. И тя и аз имаме някакъв опит назад във времето със стърченето с пръчка в ръка около водоемите, но откакто сме заедно не бяхме се забавлявали по този начин. И така въдиците ни укорително ни гледаха известно време от своето място, докато аз един ден не реших, че непременно ще влязат в употреба и ще съчетаем риболова с много красиви гледки, обикаляне по непосещавани от нас места в България и много забава в приятелска компания.

Веднага след взетото решение се събрахме компанията от запалени планинари, които прекарваме доста от свободно си време заедно и започнахме да мислим за маршрут, който да ни предложи всичко, което искаме. След известно чудене се спряхме на Родопите и обиколка на по-големите язовири там. Междувременно проучихме в Нета и всички забележителности и пещери по пътя ни.

Крайният маршрут, който си направихме беше: град Батак- село Дорково – язовир „Батак“ -1-2ден; 2-3 ден – язовир „Голям Беглик“- язовир „Доспат“; 4-5 ден град Доспат и Ягодинска пещера; 5-6 ден – язовир „Въча“ – град Пловдив; 7 ден завръщане в София.

По този маршрут за 7 дни се насладихме на уникална природа, тишина, красота, истинска храна, много веселие, гостоприемство, което ни стопли сърцата и си починахме толкова добре сякаш не беше седмица, а месец. Като резултат никой от нас не искаше това приключение да свършва.

За мен радостта от риболова беше огромна, а и уловът наистина си го биваше. С наловеното през деня се справяхме с огромен апетит вечер, а впечатленията ни от изминалите дни бяха тема на не един разговор до късна доба.

В Батак и Пещера останах изненадан от възрожденският дух, който витае. Местните хора са невероятни, те с гордост носят името БЪЛГАРИН и в голяма степен са запазили традициите си от отминали времена, което поражда особена атмосфера, която, допълнена от природата и красивите къщи, спира дъха.

В град Батак лесно ще намерите любезни домакини, които да Ви приютят за през нощта.

Язовир „Батак“ е едно малко море. Огромната му водна маса сгушена сред красива природа остави всички ни без думи. Стоим съзерцаваме и тихичко въздишаме, а след това запретнахме ръкави ииииииииии добър улов падна!

Малко хора знаят за язовир „Голям Беглик“, който е най-високият язовир в Родопите. Разположен между язовир „Батак“ и язовир „Доспат“, за мен той остана като перла в короната от красоти. Гледката на множеството островчета в него, на прекрасната стена, спокойствието и чистотата са просто изумителни.Около него има разположени в близост няколко по-малки язовирчета, които също са страшно красиви.

Природата-художник не е жалила багри и старание когато е творила в Западните Родопи. Това отчетливо се вижда в язовир „Доспат“. Макар и сътворен от човешка ръка със своите фиорди този КРАСАВЕЦ ни омайва и малко по-малко ние се влюбваме в него. Той е много различен от всички останали язовири, които видяхме преди него и доста по-пълен с рибкаааа !

В град Доспат ни посреща една странна смесица на религии, времена, нрави, която е много интересна, защото от различията сякаш се сътворява общото, на което се крепят местните взаимоотношения. Сутрин в града човек се събужда от молитвите, следват животните тръгнали към паша и изведнъж всичко сякаш замира, а после започва да кипи и всеки отива на някъде зает с ежедневното. Определено животът на тези хора не е лек, но независимо от това за мен те бяха и си остават впечатляващо истински, човечни и добри.

Следващата ни спирка – Ягодинска пещера ни предложи отново приятни емоции и докосване до нещо красиво. Пътят, по който се преминава, за да се достигне до нея, е страховито живописен, а пещерата е доста интересна. Водачите през нея са големи шегаджии, които задоволиха нашето любопитство до край.

Малко преди завършека на пътуването се насочваме към язовир „Въча“, където като омагьосани гледахме плаващите къщи в него, а после се отдаваме на разпускане в чудесен хотел в близост до язовира.

За цялото ни пътуване не спряхме да се изумяваме колко красива е природата и колко добронамерени, мили и гостоприемни са хората в Родопите. А в обсъжданията ни много често се промъкваше тезата, че тази планина сякаш те улавя с една невидима омагьосана нишка и те кара да искаш да се връщаш отново и отново и никога да не можеш да и се наситиш.

В края на риболовно-планинската ни разходка се насочихме към Пловдив, за да разгледаме за пореден път старият град и да му се насладим, а и за да смекчим в известна степен прехода от красотата, спокойствието и умиротворението към лудницата, в която се намираме ежедневно.

За жалост, като всички хубави неща в живота, нашата екскурзия по приятелски свърши. Но не си мислете, че ни липсва ентусиазъм да я повторим или пък да се насочим към други непознати ни кътчета от България. За голяма моя радост те са много!
Христо Ангелов Христов
Източник: kozmetikata.com