Белоградчишките скали, този феномен на природата се е сформирал преди милиони години на територията на нашата страна, което според последните събития има голяма вероятност да стане и световно известно чудо, и то напълно заслужено.
Скалите се намират в северозападна България или по-точно в западния пред балкан близо до град Белоградчик. Там с височина около 200м. Скалните фигури образуват ивица с дължина 30км. И всяка от скалите си има своето поверие, от където идват и имената им: Мадоната; Дервишът, Метохът, Ученичката, Адам и Ева, Велкова глава, Конникът и др.
Ще ви запознаем на кратко с две от най-известните легенди, носещи се по този край а именно за забранената любов между една монахиня и един монах, които преди да станат такива пасяли на воля козите си, той свирил на кавал, а тя имала меден глас и му пригласяла.
Той пастир, тя красавица със самодивска хубост, руса коса, сини като езеро очи, тънка стройна снага, с други думи ненадмината хубавица. Живеели скромно, но щастливо до като един ден не дошъл Калугер в дома на момата и посъветвал родителите й да я изпратят в манастир, за да не бъде погубена и почернена от собствената си хубост. Бедните хорица се вслушали в съвета му и я изпратили в манастир. Tя горката много страдала, леела сълзи и ден и нощ, до като една нощ не чула песента на кавала на своя любим, който постъпил в близкия манастир.
От тогава двамата се срещали тайно всяка нощ, девойката спряла да страда и това не останало не забелязано от Игуменката на манастира, която решила, че просто се е примирила със съдбата си.
Но уви един ден младото момиче се скрило в стаята си не искало да излезе от там. Всички решили, че е болна и никой
не я закачал, до като не се чул детски плач от килията. Игуменката се вбесила и прокудила с проклятие младата монахиня с детето на ръце от манастира, тя тръгнала плачейки и знаейки, че съдбата й е да живее по горите и пещерите. Тръгвайки и вървейки
отчаяна изведнъж се разнесъл страшен грохот и земята се разтворила, манастирът се срутил и никой не оцелял…
И до ден днешен стоят останките на двата манастира, които се вкаменили заедно с фигурите на монахинята с детето на ръце и овчарят на прага на мъжкия манастир.
Другата скала пък е т. нар. „Ученичката“. За нея поверието гласи, че в далечни времена една девойка се влюбила безумно в неподходящ момък. Накратко след като всички се опитвали да ги разделят, те решили, че след като не могат да бъдат
заедно на този свят ще отидат в друг такъв и така хванати за ръце скочили от една скала, за да запазят любовта си…
Това разбира се са само едни поверия и легенди разказвани от уста на уста, от баба на внучка до наши дни, но факт е, че самите кали са приели образите на героите от поверията и то така сякаш талантлив скулптор е ваял и дялкал с длетото…
Заслужено ще бъде Белоградчишките скали да станат едно от 7-те чудеса на света!
Източник: kozmetikata.com