Пътуването ми до Виена беше най-уникалното изживяване след раждането на дъщеря ми и дългия престой с нея у дома. До Виена пътувах заедно със съпруга ми. Избрахме си да се настаним в хотел с *** в близост до центъра на града. Хотелът се казваше „Mozart“ и подобно на повечето сгради във Виена беше съхранил атмосферата на отдавна отминалите времена, а обслужването беше доста добро. Но като цяло ние малко се възползвахме от него, защото при престоя ни в този страхотен град просто не се спряхме и за миг. Имахме желание за малкото време, което сме отделили (3 дни) да разгледаме максимално количество забележителности и да се насладим на приключението да се ориентираме в непознатата ни обстановка.
Преди да заминем за Виена аз стриктно бях проучила от приятели и познати кои са най-красивите и заслужаващи вниманието ни обекти. Изготвих списък, снабдих се с карта на града и добри упътвания как най-лесно да достигна до обектите. И така подготвени с всичко необходимо се гмурнахме в коледна Виена. Бях впечатлена от уредеността на града и от лекотата, с която човек без затруднение се придвижва от точка А до точка Б с метрото (U-Bahn), което е повече от редовно. Няма блъсканици, няма разговори на висок глас и всичко е някак прекалено нормално дори.
Още от първия ден решихме да се отдадем на празничната коледна атмосфера и се потопихме в нея чрез коледния базар пред Кметството на Виена (Rathous-жестока старинна сграда). Пълно беше с хора. Всички се суетяха в избор на подаръци за близки и познати, като се сгряваха с традиционният пунш (тази напитка е малко необичайна на вкус, но никак не е лоша), който се продаваше почти навсякъде. Имаше и доста богат избор на щандове с традиционни виенски лакомства и неизменните апетитни вурстчета. Коледният дух се усещаше много силно не само в украсите, подаръците, ястията, а и в благородното отношение на хората, които се грижеха много за свои съграждани инвалиди и то не по задължение, а с желание и от сърце.
Няма как да стигнете до Виена и да не посетите прочутият Пратер – една страхотна атракция. В по-топло време в него посетителите могат да се насладят на доста екстремни изживявания, но дори в студеният декември ние взехме добра доза адреналин, въртейки се на една разбъркваща мозъка въртележка, на която аз в страха си надвиках всички там. Пуснахме се на бебешко влакче на ужасите, покарахме картинг, разгледахме всичко възможно. Завъртяхме се и на голямото Виенско колело и като всички останали се опитахме да запечатаме гледката в снимки.
Видяното в Пратера ме възхити много и една седмица след това не спрях да коментирам изживяванията си там. Но не по-малко вълнуваща беше разходката ми в центъра на Виена, който е наситен с безброй старинни сгради с уникална архитектура и множество музеи за разглеждането, на които човек наистина трябва да си отдели достатъчно време, защото има толкова красиви експонати, че…
Заслужава си да посетите „Музеят на децата“, катедралата „Св Стефан“ (там правят страхотно виенско кафе в кафетериите в близост до нея), която пострадала много от бомбардировките през Втората световна война, но виенчани са дали всичко от себе си за възстановяването й (от дарения до доброволен труд). Не пропускайте да се насладите и на красотите, които предлага двореца Хофбург. Архитектурата е зашеметяваща със своята пищност, форми и красота. Портата на двореца е огромна и в първият момент незнайно защо ми навя асоциации за Бранденбургската врата.
Много романтично на фона на забързаното ежедневие изглеждат каляските със страхотни коне управлявани от умели и атрактивни кочияши, които могат да се видят пред Хофбург и които предлагат разходка из стара Виена.
В близост до двореца Хофбург е издигнатия през 1823 г. храм на Тезей, една доста интересна антика, която при на нашето пребиваване във Виена беше в ремонт и успяхме само за миг да я зърнем.
В самият център на града сред множеството музеи видяхме една сграда, която така и не можах да си обясня с какво значение е в исторически план, но факта че лика и е на 50-те австрийски евроцента говори, че „Sezession“ има своето историческо значение.
При посещение на Виена, ако не разгледате двореца Шьонбрун (Schloss Schönbrunn) и зоологическата и ботаническа градина, в близост, е все едно да отидете до Рим и да не видите папата. Разходката из зоологическата и ботаническа градина е истинско приключение и невероятна наслада. В зоологическата градина ще откриете хиляди познати Ви само от научнопопулярните филми животински видове. Ще имате възможността да се насладите на живото общуване с тях в среда близка до естествената им и ще се чувствате като в рая.
За мен посещението на дворецът Шьонбрун ще остане един незабравим спомен извикващ страшно много положителни емоции.
След краткия обзор и моят личен опит мога да Ви кажа, че 3 дни определено не стигат, ако човек иска да разгледа хубаво Виена и нейните красоти. Затова, ако планувате ходене в този вълшебен град отделете си поне седмица, защото колкото и големи бързоходци да сте и колкото и да сте ориентирани, това което предлага Виена като музеи и забележителности, които ТРЯБВА да се видят е наистина много.
За мен Виена е място, което непременно отново ще посетя, за да доразкрия красотите му и да получа отново онова прекрасно чувство на потапяне в жива история. Пожелавам и на Вас да намерите време и средства да му се насладите!
Силвия Христова
Източник: kozmetikata.com