Тримилионният град Барселона е столица на испанската провинция Каталуня. На 9 август 2006 г. тя получи автономия и каталунците си избраха правителство, парламент, президент, имат си национален химн и знаме .Каталунският /близък до френския/, стана официален език, а испанският отпадна от изучаване в училищата, изместен от английския и френския. Тук живеят около 10 000 българи, но у нас Барселона се знае като градът, в който Христо Стоичков игра за местния футболен клуб. Камата има тук къща, която дава под наем за 15 000 евро на месец, а живее в собствен апартамент за три милиона евро. Туристическата група български туристи, които дойдохме в Барселона за новогодишните празници обаче, не видяхме Стоичков. Просто го нямаше в града. Впрочем, оказа се, че в красивата Барселона няма още много неща.
НЯМА зима. Има палми, пинии, кактуси, а над главите прелитат ята от бъбриви разноцветни папагали. През декември и януари минималните температури са над нулата. Но явно не достигат берачите на мандарини. Докато по софийския бул. „Цар Освободител“ има кестени, по тротоарите край централните булеварди на Барселона се редуват едно след друго мандаринови дървета. На 1 януари слънцето огрява оранжевите плодове, зреещи и през „зимата“. Под тях има пейки и минувачите сядат, за да си починат. И никой не ги брули, за да си отнесе цитруси вкъщи.
НЯМА задръствания. Никакви! Когато питат Бойко Борисов как ще се реши проблемът с постоянните автомобилни задръствания в София, той обяснява:“Няма голям европейски град, в който да няма задръствания.“По тази логика Барселона не е европейски град, защото по неговите улици и булевади даже в най-натоварените часове липсват „тапи“, задръствания и нервно клаксониращи шофьори. Транспортните проблеми на града са решени още през… 1860 г. Тогава общината обявила конкурс за градоустройствен план на Барселона, спечелен от Ив Серда. Този гениален архитект така разпарцелирал града, че и сега за автомобилите има широки булеварди, а за пешеходците – просторни тротоари. А нашата София и през 2009-та все още си няма своя одобрен градоустройствен план…
НЯМА подлези. За пешеходци. Те са галениците на градоустройствения план и господари на града. За огромния автомобилен трафик има подлези на две и на три нива. Пешеходците обаче нито се катерят по надлези, нито се спускат в подлези – за тях навсякъде са създадени условия да пресичат винаги отгоре.
НЯМА маршрутки. Няма лудо каране. Има „зелена вълна“. За липсата на бесните маршрутки най-вече допринася градското метро. То е всеобхватно със своите 8 лъча. На метроспирките освен автомати за безалкохолни и сандвичи има и автомати за… книги. На витрината на няколко реда са наредени по 30-на. Като пуснеш пари си купуваш избраната и четеш докато чакаш или пътуваш. Без да има нужда от подсещащи кампании като „Голямото четене“.
НЯМА трамваи. През 1926 година любимият архитект на каталунци Антонио Гауди загива блъснат от трамвай. Тогава потресените местни жители решават в негова памет „за наказание“ да изхвърлят трамвая от транспорта на Барселона. Той е „реабилитиран“ чак в края на 2008-ма. И едва сега в града започват да се движат красиви и бързи аеродинамични мотриси.
НЯМА цигарен дим. От аерогарата ни откараха в четиризвездния луксозен хотел „Сенатор“, който се намира точно до прочутия стадион „Ноу камп“. Там ни обясниха, че от 2006 година в Барселона има пълна забрана за пушене на обществени места. В хотела гостът не може да пуши дори в собствената си стая. Затова и новогодишната вечеря беше запомняща се. В ресторанта на хотела около масите 1000 гости атакуваха едно след друго 12-те блюда от празничното меню, като ги поливаха с бели и червени вина, с бира или шампанско, но абсолютно никой не пушеше. Новогодишен празник без цигарен дим е наистина уникално изживяване. Все още…
НЯМА бомбички. Към 23.30 ч. напуснахме празничната вечеря и с метрото, което работеше през нощта, отидохме на централния площад „Каталуня“. Там вече се бяха събрали стотици хиляди, за да посрещнат Новата година. Когато стана 12 часа, неочаквано за нас, българите, нямаше нито хвърлени бомбички, нито ракети, нито грохот от взривове. А по какво познахме, че е настъпила 2009-та ли? Ами хората наоколо започнаха да пеят песни на различни езици. Ние пък запяхме „Мила родино“.
НЯМА боклук. Вече не ни прави впечатление, че Европа е чиста. Но в Барселона разбрахме и защо. След настъпването на 2009-та се разхождахме по известния булевард „Ла Рамбла“, който извежда до пристанището. И срещнахме улични чистачи, които вече замитаха боклуците от многохилядното множество. На връх Нова година! Тук не се почиства като у нас само веднъж в денонощието. Е, как няма да е чисто, след като събирането на боклуците е непрекъснат 24-часов процес?
НЯМА добри преводачи. Емблема на Барселона е шедьовърът на архитекта Антонио Гауди – катедралата „Ла Саграда Фамилия“. В нейното предверие е монтиран голям постамент с молитвата „Отче наш“ на 50 езика. Под № 10 е изписана и на български: „Дай ни днес ежедневния хляб.“ Това не е сполучлив превод, защото би трябвало да бъде: „Дай нам днес насъщния хляб“. Има обаче и автентичен български. В централната кула на катедралата откриваме изчегъртаното „Катя и Рики – 2008 г.“ Любимо място на жителите на Барселона е друго архитектурно бижу на Гауди – паркът „Гюел“. Но освен от ръката на гениалния архитект, тук също има следи и от нашенец. В паркова горичка от големи кактуси на огромно месесто листо с нож е издълбано: „Симо от перник.“
НЯМА решение на проблема с опашките. У нас влюбените предпочитат да се целуват на спокойствие в музеите, защото в тях няма никой. В Барселона обаче така и не могат да се преборят с опашките пред музеите на Антонио Гауди, Пабло Пикасо, Салвадор Дали, Хуан Миро. Пред къщите-архитектурни шедьоври на Гауди „Ла Педрера“ и „Каса Батло“. А опашката пред „Ла Саграда Фамилия“ е направо умопомрачителна.
НЯМА паметник на Съветската армия. В музеите има брошури и гидове на различни езици, но не и на руски. По улиците на Барселона не се чува руска реч, тук няма и паметник на Съветската армия. Има паметник на Христофор Колумб. През 1492 година той обаче е открил не Русия, а Америка.
НЯМА смог. Няма небостъргачи. Няма джамии. Има само катедрали. Няма стряскаща престъпност. Но въпреки тази немотия в Барселона цари карнавално настроение, хората се забавляват и са усмихнати. Кой знае защо изброеното до тук нямане нито ги тревожи, нито разваля тяхното добро настроение. До кога обаче? Обвиняемият за поръчване на убийства Красимир Маринов – Големия Маргин, иска съдът да го пусне за лечение в Барселона. И нашата известна с хуманизма си Темида рано или късно ще го послуша. Горките каталунци! Жална им майка тогава…
Източник: actualno.com