Египет е една безкрайна строителна площадка. В импровизираните глинено-пясъчни градове ширнали се по течението на Нил арматура и назъбени дървени греди завладяват целия хоризонт, докъдето ти стигат очите. Къщите изглеждат така, все едно ги е строил Тутанкамон. Иначе в регистрите се водят за все още строящи се. Неволята учи – в Египет, ако къщата ти още не е построена, държавата не ти събира данъци за нея. Все пак трябва да изчака да си я завършиш. И те чака с десетилетия. А е и по-удобно, философстват египтяните, когато някой от синовете се задоми, просто му вдигат още един кат и отгоре остава незавършено. За следващия син…
Правилник за движение по пътищата

В Египет културният шок блъска неподготвения европеец още от първата минута. В 7-милионния мегаполис Кайро светофари почти няма, а тези, които съществуват, са приемани от местните за новогодишна украса. Кой да мине на кръстовището, се разбират с жестове. Понякога пък не се разбират и правят задръствания, пред които софийските изглеждат като бързоманеврени преживявания. Придържането към лентите на движение също явно не е на почит в Африка. Ако собствената лента е заета, египетският шофьор без много да му мисли се пристроява в насрещната и си кара там, все едно е добре облечен бизнесмен по родните пътища, докато някой все пак не се зададе насреща му. Тогава започва една бясно святкане и свирене. Никой не иска да отстъпи спорната лента – е, пясък отстрани, колкото ти душа иска.
Освен с летящи в насрещното джигити, египетските извънградски пътища са оборудвани и с тежковъоръжени пазачи, дебнещи от измазаните си скривалища за разни терористи, бандити и всякаква подобна сган, която налита на ошашавените западни туристи, реже им гърлата, гърми ги с бомби или благосклонно им взема всичко ценно, с изключение на живота.
Пирамиди и кока кола

По странен начин в пясъците над Кайро съжителстват хилядолетните пирамиди с прясно създаденият боклук на съвременната цивилизация. Снимките на смачкани кутийки кока кола, обелки от банани и хвърчащи найлонови торбички на фона на пирамидите и Сфинкса са едни от любимите на туристите. А на местните власти сякаш хич не им идва на акъла да поразчистят малко забележителностите, които са превърнали иначе доста топлата им държава в една от любимите туристически дестинации. Но явно и те си имат проблеми със столичния боклук
Другата страна на медала

В курортите, ширнали се по двата бряга на Червено море, сякаш изниква някакъв друг Египет. Как в пустинята се издига приказна зелена горичка, как никнат цветя на талази, как водата извира сякаш от планински ручей, не знам, а и много египтяни не знаят. Даже не са и виждали, защото те по своите си курорти не могат да ходят, освен ако не си изкарат специално разрешително, което си е доста мъчна работа.
Около всеки хотел е изникнало малко селце – сувенирни магазини, ресторанти, басейни, фризьорски салони, аптеки, чейнджбюра, интернет кафета. Всичко това е опасано от солидни огради.
От вътрешната им страна е луксът, който не може да бъде идентифициран. Ако те докарат там през нощта, на сутринта няма как да познаеш къде се намираш – може да си в България, Монако, Бразилия, Тайланд, навсякъде. От външната им страна е пак старият Египет – мръсен, прашен, потен, миризлив, истински.
Когато очите ти започнат да се приспособяват към силното слънце, а съзнанието ти се поизмъква от хватката на културния шок, осъзнаваш, че в Египет май някаква странна болест е изтребила всички жени. Тях ги няма.
Рецепционистката – мъж, продавачката – мъж, камериерката – мъж. След няколкодневно упорито издирване на невидимите жени, накрая достигам до дъното на историята. Разказва ми я накратко местен младеж – „Майка ми била лекарка, преди да се омъжи за баща ми. Той пък бил общ работник по строежите, защото нямал никакво образование. Откакто са се оженили, мама не е стъпила на работа, готви и гледа децата, татко още работи по строежите“.

Чай, лафове и пазарлъци

Освен правилника за движение по пътищата и трудовите права на жените, в Египет и личното пространство не е на особена почит. По импровизираните улички на хотелския комплекс, а изобщо навсякъде, щъкат мургави продавачи, готови да ти обещаят света само за да погледнеш килимите им, парфюмите им, тениските им, бижутата им, папиросите им, подправките им… и изобщо каквото там продават. Влезеш ли веднъж в магазина им се започват едни разговори, едно пиене на чай, едно пазарене. Мислел си нищо да не купуваш? Няма такъв филм. Не само успяват да ти пробутат всевъзможни стоки, ами съумяват да извикат и братовчед си, който те води в своя магазин… Абе, край няма…

10 причини да се
влюбиш в Египет

1.Когато при нас студът те кара да мразиш излизането навън, там е топло като за плаж.
2.Сапфирено синият цвят на морето, който сериозно те кара да се питаш дали досега изобщо си виждал синьо, и поставя философския въпрос „Защо са го кръстили Червено море“
3.Местните са навити да говорят всякакви езици (освен задължителните английски, руски, немски и френски). Достатъчно е да дочуят две-три реплики на български и го „проговарят“, карайки те да преследваш с часове група японски туристи и да слушаш как египтяните „превключват“ на японски.
4.Като развиваща се туристическа дестинация, в Египет се стараят обслужването да е на ниво. Познатите у нас намръщени сервитьори, продавачи, шофьори, рецепционисти просто са потънали вдън земя.
5.Червеното, зеленото, жълтото, синьото, оранжевото, бялото, лилавото, кафявото и всички цветове, които у нас си нямат имена, но в Египет са украсили коралите и рибите само на няколкостотин метра от брега. За да ги видиш обаче, трябва да призовеш всичката си смелост и да се гмурнеш ведно с цялата екипировка за подводни преживявания.
6.Цените. Египетските курорти са чувствително по-евтини от спечелилите си слава на „ваканция на безценица“ български, гръцки и турски дестинации.
7.Културната почивка. За разлика от повечето популярни в цял свят курорти, където гъмжи от луксозни хотели, ресторанти, масажи, казина, аквапаркове… но в които така и не успяваш да се докоснеш до местната култура, в Египет има какво да се види. Все пак там е единственото оцеляло отСедемте чудеса, а екскурзията до Луксор е просто задължителна.
8.Свикването с местната храна е бавен, а понякога и мъчителен за стомаха процес, но веднъж нагодил се към арабската кухня, европеецът разбира защо толкова я хвалят и защо може би само италианската е достойна да се мери с нея.
9.Човек може да си почине истински само когато коренно смени средата. За всеки европейски турист Египет е манна небесна в това отношение, карайки го да се чувства така все едно е попаднал в приказка от 1001 нощ.
10. Казвали са ни, че Министерски съвет е строен от розов мрамор. Розов, дръжки. Розов е храмът на Хатшепсут. Наистина розов.
Източник: deltanews.bg