Хотел Де лас Летрас
Гран Виа в Мадрид винаги е била „улица за показ“, отделена от града в началото на XX век, напълно променена и със сгради, представители на екстравагантната архитектура, типична за тази епоха. Когато се разхождате там, получавате усещането за големите амбиции – на новия свят. Може би Буенос Айрес, или Манхатън.
И между това великолепие се появява хотел Де лас Летрас. И точно тук му е мястото. Всичките шест етажа и 103-те стаи може и да са крещящо модерни, но хотелът много сполучливо се придържа към архитектурното наследство: стулптури, мозайки и стълби, които се намират там от 1917 г.
Ненатрапчивия дизайнерски добър вид успява да бъде великолепен, като в същото време не плаши бизнесмените; обаче не сме съвсем сигурни за литературните цитати върху стените, освен ако не се нуждаете от легло и кратък курс по Брехт.
Апартаментите от най-горния етаж, в куполите, имат отделни тераси и шезлонги: да се облегнете с чаша сангрия и да наблюдавате богато украсените фасади на Гран Виа е като да сте звезда във филм на Алмодовар – един от ранните му с чудесния апартамент на най-високия етаж с голяма чаша гаспачо, в което са сложени успокоителни.
Ако посрещнете утрото, има спа с хидротермални процедури, бар с фоайе за игри и ресторант, в който се приготвят японски тапа, което вероятно ги прави подходящи за медитация. Малко бързо, но е хубаво.
Каса де Мадрид
Клише е в статии от този тип да се описва някой хотел като „място, където сякаш си отседнал при приятел.“ Но тук е точно така: човек се чувства като у дома си. Каса де Мадрид има седем стаи със стенописи, които се намират на втория етаж на блок от XVIII век на улиците зад Пласа де Санто Доминго.
Не бихте могли да го намерите без конкретни указания, защото върху звънеца няма надпис или име – и точно това е ценното на мястото за гостите, между които са някои от големите имена сред оперните певци, които имат участие в Театро Риал, точно срещу улицата.
Пространствата са пълни с антични мебели и ценни вещи, сред които някои потрети от XVII век – погледнете в испанската стая – и портрети на предшествениците на собственика. Марта Медина, която купи собствеността през 2000 г., възстанови мястото с респект към общото оформление, подовете и дървената част. След това го напълни със спомени от местата, където е била: Сирия, Индия, Гърция и Италия.
Пътуванията са отразени чрез фрески и украшения. В гръцката стая например има стенопис на амфитеатър; на тавана, върху леглото, подпряно с класически колони, можете да забележите символ на Александър Велики. Въпреки грандиозността, ще се почувствате много повече вкъщи, когато сте в Мадрид.
Руум Мейт Алисия
Пласа де Санта е един от тези площади, които Испания прави толкова добре: тези, за които си мечтаете да се върнете отново в суровите февруарски нощи по време на Сделка или не. Добре, паветата могат да бъдат неприятно сиви и от 70-те години и детските площадки са менажерия от крещящи деца. Но в западната част се намират някои от най-приятните таверни за бира в Мадрид, покрити с пълни с листа клони и големи чадъри.
Поръчайте си покрита с пяна кехлибарена Cruzcampo в ресторант Cervecería Alemana в някой слънчев следобед и преди още да го разберете, денят ви ще потъне в мъглата на хладен и приятен мрак. Ще ви се прииска да не се налага да си тръгвате – и много лесно ще решите да останете. Увит дискретно около югозападната пресечка на Санта Ана е Руум Мейт Алисия: хотел, проектиран с големи прозорци.
Част е от известната не много скъпа испанска верига хотели Руум Мейт, работи на принципа Easyjet – ангажирай място по-рано, плащай по-евтино. Наистина е евтино в сравнение с качеството. Най-силното впечатление прави лобито с колони, което ориентира в стила, както и декора, тип ИКЕА под влияние на хормоните – отчасти бледи цветове, отчасти плодови и много откровено секси. Ако можете да си го позволите, поглезете се в просторния ъглов апартамент с изглед към площада от леглото ви. Няма да ви се прииска да си тръгнете – е, поне не и докато не стане време за бира.
Хотел Риц Мадрид е величествен анахронизъм от позлата, мрамор, полилеи и кретон. Местоположението му до музея Прада е отлично, богатите градини са чудесни. Декорът е умерен и все пак ретро, в стил ергенско жилище; обширният бар на тавана е точното място за странното творение от червено въже. Уестин Палас е елегантна бяла дама, с много мрамор и формована мазилка. Пиенето на чай под галактическия купол от цветно стъкло на лобите е ритуал през уикендите.
Абалу показва шикозни интериори в бонбонени цветове под обикновения си външен вид, на улицата зад Гран Виа; по-евтините стаи са компактни, но е за сметка на стила. Хотел Менинас се намира на централно място и е спретната, цветна модерна сграда, която трябва да определи по-високи цени за стаите. Как да пристигнете там: British Airways предлагат пътувания от Хийтроу/Гетуик, а Easyjet предлага пътувания от Единбург/Ливърпул.
Източник: actualno.com