Пътуваме към Истанбул в един хубав есенен ден и с нетърпение очакваме да се срещнем с азиатско-мюсюлманската култура. Нашата изненада е голяма, когато още от покрайнините личи един изключително модерен, европейски град, разбира се със стотици минарета.

Посрещат ни новостроящи се жилищни квартали с десетки еднакви блокове, където ще се настанят новите, прииждащи към 15 милионния град хора. Забелязваме, че освен блоковете, между тях се появяват и магазини, бензиностанции и изобщо се изгражда цялостна инфраструктура.

Магистралата естествено се влива в града, където с огромни детелини се пресича с други магистрали. От ляво минаваме покрай големите халета на магазините на „IKEA“, „Metro“, „Toyota“ и др., а от дясно се вижда небостъргача на „Holiday inn“. Пристигаме на автогарата. Тя е изумителна – на няколко етажа под и над земята с толкова много лабиринти, че изгубваме представа къде сме.

Чака ни шофьор на такси, който на бегом пренася багажа ни през автогарата и започва лудо, едночасово препускане към центъра. Няма правила за движение, който е по-нахален, той минава. Светофарите са рядко, а колите се разминават на милиметри една от друга – милиони коли.

Имаме щастието да сме настанени близо до главната търговска улица. Тя започва от площад „Таксим“ и завършва на „Галата кулеси“. Кулата „Галата“, която се издига на Галатската височина над Босфора и се вижда от почти всички краища на града. На живописната тераса на кулата може да се стигне по стълба със 143 стъпала или с асансьор. Излизаме на разходка в 9 часа вечерта и продължаваме да се изненадваме. Магазините, от които няколко на известни европейски и американски марки, все още са отворени. До късно през нощта главната улица, по която минава един атракционен стар трамвай, е пълна с хора. Сядаме в местно заведение и забелязваме, че всички млади хора са изключително модерно облечени. Много рядко могат да се видят забулени жени и то по-възрастни. Почти всички говорят английски и лесно ни упътват към различните забележителности.

Тъй като сме дошли на конференция на другия ден ни взимат с микробус, за да ни закарат до бизнес зоната на града. Микробусът пристига точно по програма в 8:00 часа и не чака никой закъснял. Минаваме покрай няколко жилищни квартала, където наблюдаваме странни контрасти – до няколко красиви нови кооперации е прилепена схлупена къщурка-барака, която изглежда, че ще падне всеки момент, а вътре живеят хора. Това е честа картина – високите нови блокове са заобиколени от малки, рушащи се сгради. Наближаваме бизнес зоната и отдалеч виждаме извисяващите се към небето десетки небостъргачи в един, от които за щастие е и нашата конференция.

В програмата имаме посещение на азиатската част на града. Минаваме през огромен мост над Босфора в края, на който е табелата „Добре дошли в Азия“. Азиатската част, като че ли е по-спокойна. Тук къщите са по-богати на 2-3 етажа, заобиколени със зеленина. Забелязваме, че повече жени тук носят забрадки.

Последният ден домакините са ни подготвили социална програма – разходка с корабче по Босфора и разглеждане на забележителности. Първо минаваме покрай европейския бряг. Виждаме Университета, хотел „Четири сезона“, който някога е бил дворец на султана и средновековна крепост. Минаваме последователно под мостовете над Босфора, точно срещу един, от които се виждат кулите-близнаци на небостъргачите от нашата конференция. Обръщаме покрай азиатския бряг и отново забелязваме, че там зеленината е повече, къщите по-малко и по-големи – явно на богаташи.

Слизаме от корабчето и се запътваме към известните джамии „Св. София“, която е най-голямата православна църква, превърната в джамия и „Синята джамия“. „Св. София“ се счита за най-яркия пример за византийска архитектура и поради размера си и поради архитектурните и инженерни постижения, но изглежда олющена и неподдържана. Успяваме да влезем в „Синята джамия“. Тя е отворена за всички посетители, независимо от каква религия и пол са. Единствено ни молят да събуем обувките си, за което има специално място и пликче, за да ги носиш. Отвътре целият под е постлан с дебели, меки персийски килими, а светлината се процежда през известните в цял свят стъклописи, от които вътре джамията изглежда синя.

Последната забележителност, която посещаваме – „Цистерната на базиликата“, която е най-голямото и добре запазено покрито водохранилище за питейна вода в Истанбул. Построена от император Константин през IV век и разширена от Юстиниан и известна с името „Йеребатан Сарнъджъ“. Огромна зала под земята с колони вътре, в която през средновековието са съхранявали вода, като предпазна мярка срещу дългите обсади. Днес водата е малко и в нея плуват рибки, а хората се разхождат по дървени мостове, които водят към две колони в основата, на които е издялана главата на Медуза.

На другия ден си тръгваме от вечния град, изпълнени със стотици положителни емоции и впечатления и с надеждата, че ще се върнем отново в огромния, побиращ две Българии и пълен с жизнена енергия град.
Източник: kozmetikata.com