Една от уникалните природни забележителности в Искърското дефиле е скалният феномен Ритлите – внушителни скални зъбери, наподобяващи ритли на каруца.

Те се намират в северния край на пролома край село Люти брод и на места достигат до 80 метра над реката. Дебелината им варира от три до седем метра, а дължината – между 200 и 400 метра.

От дясната страна на реката Ритлите стигат до местността Шишманица, през която минава шосето от София за Мездра, а от лявата страна се издигат до историческата местност Рашов дол, свързана с епична битка на Ботевите четници с османските подтисници.

Мястото около този природен феномен има бурна и богата хилядолетна история, което превръща Ритлите в още по-значима забележителност.

В древните времена Ритлите са служили на римляните за блокиране на изхода от Искърското дефиле.

Източно от тях, на левия бряг на реката, се намират руините на старобългарското градище Коритенград. Крепостта се издигала горе между двете най-високи стени на Ритлите, а градът спирал на юг до самия Искър, където бил укрепен със здрави каменни стени и бойници. В района на древния Коритенград са разкрити девет средновековни български църкви.

Много места в тази част на поречието на Искъра носят името на последния цар на епохата на Втората българска държава Иван Шишман. Предания и легенди разказват за кървави сражения на българските воини с османските нашественици.

Непосредствено на запад от Ритлите е историческият Рашов дол – дивна местност, където на 21.V. (2.VI.) 1876 г. паднали в неравен бой десет Ботеви четници от групата на Георги Апостолов и двама овчари, подслонили революционерите. Местните събрали костите на загиналите и до днес те се съхраняват в малка гробница, изградена на мястото на героичната битка, на около половин час път от ЖП линията. Още един час по-нагоре по пътеката и се излиза на Голямата чукла, докъдето достига маркираният с железни стълбове път на Ботевите четници от връх Околчица.

Друг интересен исторически момент, свързан с Ритлите, е преминаването на Баба Илийца през реката, описано от патриарха на българската литература Иван Вазов в едноименния му разказ. Мястото е ознаменувано с паметна плоча.

В близост е и Черепишкият манастир. /okolosveta.com

Още новини в Novini.elitno.com