Новата песен „Всичко ме боли“ на младата изпълнителка Ника се появи без предупреждение – ден преди напълно разпродадения ѝ концерт в столичен клуб – и за броени часове се превърна в емоционално събитие. Това е от онези произведения, които оставят слушателя безмълвен, с буца в гърлото и усещането, че току-що е надникнал в нечия дълбоко лична изповед.

Изненадващата премиера придаде допълнителен заряд на концерта на 14 февруари, когато препълнената зала чу песента на живо едва ден след публикуването ѝ. Реакцията бе показателна – публиката вече пееше текста, сякаш го носи отдавна в себе си.

„Докато пеех, докато чувах как всички пеят песен, която е излязла буквално няма и преди един ден, се усещах сякаш постоянно съм на секунда разстояние или от това да ме залее тази масивна, плътна емоция, или да се оставя да дишам леко и да се отпусна през нея – това някак наподобява и една моя борба в живота – неговата жестокост, тежестта, тъгата и всичко меланхолично са ужасно лепкави субстанции. Изглежда понякога, че е невъзможно да се измъкнем от тях, но всъщност е абсурдно лесно – мъката и радостта са на една секунда разстояние“, споделя Ника.

Видеото към „Всичко ме боли“ е също толкова оголено и директно, колкото и самата композиция. В него Ника застава сама пред обектива, без разточителни декори и сюжетни линии, разчитайки единствено на изразните средства на пантомимата и характерния сценичен грим. Решението да използва това антично изкуство не е случаен жест, а съзнателно търсене на нова форма на изразяване – майсторство, което рядко се среща в съвременната поп сцена.

Подготовката започва през януари и протича динамично, в рамките на ограничено време. „В началото, макар да се тревожех, ми се струваше, че съм се захванала със задача, която подлежи на научаване. Колкото повече напредвах, толкова по-грандиозно и трудно ми изглеждаше всичко. Предполагам, че когато сме далеч от нещо, то ни се струва по-малко. Щом се приближим, добива великански размери. И смея да мисля, че със заснемането на клипа този процес не приключва – ролята тепърва има да живее в мен и аз в нея“, казва изпълнителката.

Музиката и текстът на „Всичко ме боли“ са изцяло нейно дело – практика, която Ника следва последователно в творческия си път. Този път обаче характерното ѝ силно електронно звучене отстъпва място на първия и най-близкия ѝ инструмент – пианото. То не просто доминира аранжимента, а звучи като живо същество – ранимо и разплакано, в органичен диалог с гласа ѝ.

„Имам специална връзка с пианото – то присъства в почти всяка моя песен. Играта между неговия суров и фин звук и електронния тембър на синтезатора ми въздейства по неописуем начин. Пианото е инструментът на самотата, на тъгата, на меланхолията, а електронните „синтове“ звучат като извадени от дълбините на океана. Макар песента да започва само с пиано и да дава заявка за акустичен аранжимент, във втората половина се появяват доста електронни звуци – това е посока, в която пиша напоследък“, обяснява тя.

„Всичко ме боли“ бележи важен момент в развитието на Ника – не само като автор и изпълнител, но и като артист, готов да рискува и да оголи уязвимостта си. Между мъката и радостта, на онази „една секунда разстояние“, тя намира собственото си звучене – честно, болезнено и по особен начин освобождаващо.