През последните години Хелоуин постепенно се превърна в част от календара на все повече български семейства, училища и търговски центрове. Маски, тикви и костюми на чудовища изпълват витрините още от средата на октомври. Но наред с ентусиазма, се появяват и все по-често гласове, които питат: трябва ли изобщо да празнуваме Хелоуин у нас?
Хелоуин произхожда от древния келтски празник Самхейн, бележещ края на лятото и началото на зимата. През вековете той се преплита с католическите чествания на Вси светии и се превръща в популярно събитие най-вече в англоезичния свят. У нас обаче този празник няма историческа, културна или духовна връзка с българската традиция.
Много етнолози и педагози изразяват опасение, че навлизането на Хелоуин изтласква местни празници като Димитровден, Архангеловден и Деня на будителите, които носят далеч по-дълбоки символи за българската идентичност. В опита си да бъдем „модерни“, често забравяме собствените си корени.
Поддръжниците на Хелоуин го защитават като забавен, артистичен и безвреден начин за разтоварване. За децата това е повод да се облекат в костюми и да участват в игри, а за бизнеса – възможност за печалба.
Критиците обаче виждат в него символ на безкритично копиране на чужди модели и част от глобализираното потребителско мислене. Празникът, казват те, често се превръща в парад на търговията, в който духът на общността и истинските човешки ценности остават на заден план.
В християнската традиция 1 ноември – Денят на народните будители – е време за почит към духовността, знанието и просвещението. Само ден по-рано, Хелоуин поставя акцент върху страховитото и мистичното. Тази символна разлика кара мнозина духовници и родители да настояват, че двете дати не бива да се смесват.
Отказът от Хелоуин не означава отказ от забавление. Българският календар изобилства от поводи за творчество и празник – от Кукерските игри, през Сурва и Бабинден, до Лазаровден. Всички те предлагат костюми, музика и веселие, но и носят дълбок смисъл, свързан с плодородието, пролетта и обновлението на живота.
Хелоуин може да изглежда невинно забавление, но изборът дали да го приемем не е без значение. Той е част от по-големия въпрос – дали искаме да бъдем просто публика на чужди традиции, или пазители на собствените си.
В крайна сметка, истинската магия не е в маските и тиквите, а в живата памет за това кои сме ние самите.