Ние се опитваме по много достъпен начин да Ви обясним действието на анаболните стероиди в организма на един спортист. Искаме да Ви представим цялата истина такава, каквато е.

Тази статия е предназначена за защита на хората от разпространяване на невярна информация в интернет, по телевизията или на друго място, относно анаболните стероиди. Стероидите са синтетични производни на тестостерона, мъжкия полов хормон, който има анаболно както и андрогенно действие едновременно. Понякога хората ги наричат анаболни-андрогенни стероиди (AAS).

Именно андрогенният ефект е отрицателната страна на тестостерона. С него са свързани и всички странични ефекти, като например развитието на вторични полови белези, агресия, дрезгав глас, сексуалното желание, функцията на полови органи, окосмяване по тялото. Анаболните ефекти от употребата на стероиди се свързват с повишена мускулна маса, т.е. активиране на растежа на мускулите от сливането на протеини в мускулните клетки.

Историята на откриването на анаболните стероиди

Първият анаболен стероид е получен от немския биохимик Адолф Бутенанд през 1931 г., когато той успява да изолира 15 мг андростенон в 10,000 литра урина.

Малко по-късно, нацистка Германия, Холандия и Швейцария се присъединяват към усилията за получаване на анаболни стероиди. Открити са мощни компоненти като кристален тестостерон от тестисите и екстракти от животни. По време на военните действия в Германия с анаболни стероиди са се правели експерименти върху затворници. Според слуховете, Хитлер е използвал стероиди под формата на инжекции. Това твърди личният му лекар. Това не се оправдава от данните. Германците използват стероиди, за да направят войниците по-агресивни и за да увеличат тяхната сила и издръжливост. Други държави са използвали AAS за възстановяване на здравето на войници, освободени от плен.

История на откриването на анаболни стероиди

От 1940 г., стероидите започват да навлизат активно в спортния живот на обществото. Така, например, успехът на Съветския национален отбор по вдигане на тежести принуждава лекаря на екипа на САЩ да си сътрудничи активно с химици, за да се получи анаболен стероид, който да разполага с минимална андрогенна активност, и в същото време максимален анаболен ефект. В резултат на това се получава метандростенолон. През 1956 г. Дирекцията за надзор на лекарствата и хранителните продукти (FDA) напълно подкрепя законната употреба на новия препарат.

На първо място, метанът е бил предназначен за възстановяване и регенерация на тъканите в пост-тренировъчния период, както и за употреба от пенсионери. Но вместо само за това стероидът започва да се използва широко в културизма и други силови спортове, като дозите са били доста завишени и неконтролирани. В резултат на това започва масово безплодие и хипертрофия на простатата при спортистите. През 1976 г. Международният олимпийски комитет (МОК) забранява използването на всички анаболни стероиди. От този момент започва изследването на спортистите за употреба на забранени вещества – така наречения допинг контрол. Както можете да видите, безразсъдното, неоснователно, неконтролирано използване на анаболните стероиди-може да доведе до катастрофални последици. Освен това е налице оскверняването на всяко публично споменаване на мощните лекарства, каквито са стероидите.

Анаболни и андрогенни свойства на стероидите

Ако говорим за тестостерона в естествената му форма, можем да твърдим, че той бързо започва да се възпроизвеждат от тялото, което се дължи на факта, че времето му на полуразпад в организма е само 10 минути. В допълнение, на всеки десет минути от тялото ще бъде произведено точно половината от това, което е останало, а след един час нищо няма да е останало. Както можете да видите използването на тестостерон в естествената му форма не е много ефективно. Вие със сигурност може да си сложите инжекция в мускула, което ще увеличи срока на валидност на тестостерон в организма точно с девет часа, но това не е достатъчно, за да се проявят поне някои ефект върху тялото. Следователно, пред учените, задачата е била да се направи тестостерон, така че да може ефективно да действа на организма. Решението на този проблем е изобретателно. Химици са създали производни на тестостерона молекули, 17-алфа-алкилиране на 1-метил (за да се предотврати разрушаването на черния дроб, като по този начин използването на стероиди е орално, под формата на таблетки), 17-бета-естер (използван под формата на инжекции , е разтворим в мазнини, като по този начин се акумулира в тъканите, като в следствие продължителността на действието се увеличава до два месеца). Така, досега абсолютно всички стероиди се различават само по отношение на вариацията на горните производни на молекулата на тестостерона.

Анаболните и андрогенните стероиди са две различни неща, но те се считат за противоположни. Хората искат да създадат такова лекарство, което би имало само анаболни ползи за спортистите, без страничните андрогенни ефекти. Сега всеки разбира, че всеки стероид има анаболен и андрогенен ефект върху тялото само, че влиянието е върху различни тъкани. В момента всички стероиди се класират като анаболни и андрогенни. Тоест, стероидите, в които андрогенния ефект по отношение на тестостерона е твърде нисък, се наричат анаболни, а където той е по-висок, се наричат андрогенни.

Подобен ефект върху тялото, има и основният предшественик на анаболните-андрогенни стероиди – тестостеронът. Не е необходимо тук да разглеждаме всички биохимични процеси, протичащи в тялото при използване на стероиди. Смятаме да се спрем на ключовите моменти, които спортистите трябва да знаят за употребата и влиянието на стероидите.

Механизмът на действие на стероидите

Стероидите обикновено попадат в тялото чрез инжектиране, т.е., интрамускулно, директно в кръвта. Някои от тях може да бъдат и в таблетна форма. Те преминават през стомашно-чревния тракт и след това през черния дроб, където се разрушават частично или напълно и чак тогава навлизат в кръвния поток.

След като влезе в кръвта стероидът, под формата на стероидни молекули, се разпространява в цялото тяло на човека. Целта на стероидната молекула е да предаде информация на съответните клетки. Клетките, предназначени за тази цел, имат на външната си мембрана различни рецептори. Те се наричат стероидни рецептори и количеството им в мускулните клетки е доста голямо.

Стероидната молекула се свързва със стероидния рецептор, като в същото време преминава през всички други видове рецептори. При свързване със стероидния рецептор, стероидната молекула е в състояние да предава информацията на мускулната клетка, но проблемът е, че в по-голямата част от тялото около 98% от стероидните молекули са свързани с глобулин, което оказва влияние върху половите хормони, докато само 1-2% от стероидните молекули са в свободно състояние, което може да образува така наречения стероидно – рецепторен комплекс. Стероидната молекула, свързана със стеродните рецептори се отправя към клетъчното ядро на мускулните клетки, където се съединява с нуклеиновите ДНК киселини. Това означава, че се прави отпечатък с ДНК (транскрипция). По този начин се създава рибонуклеиновата киселина, която започва да напуска клетъчното ядро и попада в цитоплазмата. Тя се присъединява към РНК, където се случва синтезът на протеини. По този при достатъчно упражнения в тренировъчната зала настъпва мускулната хипертрофия, увеличаването на мускулните клетки.

Механизмът на действие на стероидите

Стероидните молекули притежават и анти-катаболни свойства. Те блокират рецепторите на кортизола и минимизират процента на разпадане на протеините в мускулните клетки. Благодарение на стероидите се увеличава синтезът на креатин фосфат (КФ) и както знаете, той играе решаваща роля при възстановяването на аденозинтрифосфата (АТФ), което означава натрупване на енергия в мускулните клетки. При необходимост АТФ преминава в АДФ (аденозиндифосфат) , като се освобождава огромно количество енергия (аденозин дифосфат), освобождаване на огромно количество енергия. Именно така се обяснява и нарастването на мускулната сила, но не и увеличаването на самата маса, например, когато се използва, анавар – оксандролон (в мускулните клетки се синтезира голямо количество КФ). Повишената издръжливост от употребата на стероиди се обяснява с факта, че в мускулните клетки пристигат големи запаси от на въглехидрати под формата на гликоген. Освен това се увеличава натрупване на течност, в резултат на което нараства размерът на мускулите.

Процентът на мазнини в тялото се губи, а мускулната маса се запазва, като твърдостта на мускулите се увеличава поради факта, че стероидите намаляват ендогенния инсулин, т.е. мускулните клетки са по-малко зависими от инсулин. Тогава те могат да усвояват въглехидрати под формата на гликоген, а също така и протеин под форма на аминокиселини.

Стероидният пампус действа като допълнителна помпа с кръв и това е друг положителен ефект от използването на стероиди. Количеството еритроцити и обемът на кръвта се увеличават. Мускулите нарастват. Заедно с кръвта в тях попадат и допълнителни хранителни вещества. По този начин организмът се снабдява с повече кислород. Именно този ефект се използва най-вече от спринтьорите, например.

След като стероидно-рецепторният комплекс си е свършил работата в ядрото на клетката, стероидната молекула се връща обратно в кръвния поток, и повтаря описания по-горе цикъл отново, докато не стане ненужна. Тогава тя напуска тялото с урината.

Защо стероидите действат по различен начин на хората

Работата е там, че веднъж попаднала в кръвта, стероидната молекулата се свързва веднага глобулина, или остава свободна, но в активно състояние. Част от стероидните молекули в процеса на обмяната на веществата, може да се използват от организма и той да извлече максималното това. Друга част обаче се превръща в женски полови хормони – естрогени (феномен, наречен ароматизиране). Друга част с помощта на ензимите може да се превърне в дихидротестостерон (DHT ). Прави впечатление, че DHT се свързва силно с мускулните рецептори за разлика от тестостерона, като в същото време се свързва с мастните жлези и космените фоликули. Експертите са съгласни, че дихидротестостеронът има по-силен стероиден ефект, освен че не се превръща в естрогени.

При всички положения употребените анаболни стероиди се извеждат от организма с урината. Например, някои стероиди имат в арсенала си повече свободни стероидни молекули, и като последица те имат по-голям шанс да намерят желания стероид рецептор. Такива лекарства са Дека, Dianabol, Sustanon-250, Parabolan, ципионат.

Т.е., излиза че колкото повече свободни рецептори има човек в мускулните клетки, толкова по-голям ще бъде ефектът на стероидите върху тялото. Свободните стероидни молекули ще имат много по-добра възможност за свързване на стероидно-рецепторния комплекс и със свободните рецептори в мускулната клетка.

Проблемът е в това, че не всички хора имат активни стероидни рецептори в правилната зона. Така например при някои спортисти може да се появи акне, при други – увеличено окосмяване при трети нищо не се случва. Причината е само поради това, че някои рецептори не са там, където трябва. Същото може да се каже и за изграждането на мускулите – някои от мускулните клетки са с голям брой свободни рецептори. Такъв човек ще получи резултат от сравнително малка доза стероиди. Анаблоният ефект ще се усети много бързо. Има обаче и хора, при които даже в големи дози стероидите не оказват влиянието, което те биха искали. Причината за това е защото са налице много малко свободни рецептори в мускулни клетки. Друг показателен пример е тестостеронът – използването му във високи дози като цяло не предизвиква уголемяване на гърдите, но в същото време има спортисти, при които дори малко количество тестостерон води до гинекомастия. Логично е да се предположи, че във втория случай, атлетите имат в гърдите си голям брой естрогенни рецептори, които превръщат тестостерона в естроген.

На 20 години нашите рецептори достигат пика на своята активност, и тогава стероидите биха оказали максимално своето въздействие. Точно поради тази причина е уместно в тази възраст да се използват анаболни стероиди, за да се повиши мускулната маса, силата и релефът. Но преди да се започне взимането на подобни препарати е необходимо да започнете активни тренировки и да опитате да постигнете своя максимум без употребата на нищо допълнително.

Не е възможно в тази статия да се опишат всички онези дребни детайли, които съставляват основата на разбирането на анаболни стероиди, но е необходим минимум, който всеки спортист трябва да знае, за да постигне това, което иска.

Тези данни за стероидите се предоставят само с информативни цели. Не бива да се третират като инструкция за използване на анаболни-андрогенни стероиди (AAS). Много по-правилно е да се информирате и да добиете ясна представа за употребата на стероидите, а не да разчитате на погрешни слухове.
Станете почитатели на Elitno.com във Facebook