Инициативата бе проведена под формата на онлайн изложба, под надслов „ Изкуството във време на война и безразличие“. Тя е организирана от художник Даниела Стойкова, с помощта на Национален фонд култура, като обединява 18 български художници-любители. Всички те, заедно, се противопоставиха на войната чрез силата и „езика“ на изкуството. Представените картини по време на събитието са изработени в различни техники и стилове: маслени, акрилни бой на платно, яйчна темпера на дърво, сухо плъстене, графитен спрей, акварел, дори с помощта на кафе и вълна.
Сред произведенията на изкуството може да проследим различни сюжети, които преливат от емоции и послания. Наблюдаваме отявлен дуализъм: борба между тъмнината и мрака, множество символи, дълбока семантика, завоалирани послания. Така в едни творби се усещат страхът, тревогата и ужасът, а в други изкуството по чудодеен начин се явява преграда, щит към негативните емоции и страданието. Всеки от художниците любители, колкото и да е трудно да използваме тази дума за представените творци, разкрива своя почерк.
„Черният лебед“ на Ваня Мрекьова, например, се превърна в символ на непредвидените промени и неочаквани събития в световната история, според Насим Талеб. А битката между мрака и светлината се усеща от всяка човешка пора в изобразените мрачни балерини, черни сълзи, кукери в битка с демони и зли сили в творбите на Ивайло Манушев и особено от мрачните краски и тонове в художествения полет на Магдалена Пейчева, Стефка Николова и картината „Апокалипсис“ на Боряна Рекарова. Маслената картина „Вълча Луна“ на Галина Златкова, на свой ред, представя пламъка на войната, който изпепелява една земя и я обагря в червено.
Ала страхът, тревогата и апатията, сякаш се изпаряват в следващите художествени творби. Картината „Животът винаги намира начин“ на Диана Костова символизира, че дори в разруха, война и безразличие малки семенца любов и светлина винаги пробиват тъмата и раждат нов живот. Отново символ на надеждата е и творбата „Приказна светлина“ на Тодор Георгиев. Белите гълъби на Емилия Василева символизират мира и надеждата; а упованието в Бога се усеща от ангелите в платната на Теодора Блажева и иконописта на Тошко Вачев. Все пак надеждата и вярата в Доброто никога не ни изоставят, особено когато творим.
В картината „Като пясък през ръцете“ на Боряна Рекарова се усеща контрастът между реалност и надежди представен по интересен и оригинален начин. Затова нека се уповаваме по-често на изкуството и да помним, че войната и безразличието към Доброто и Справедливостта, човешкото страдание и мъка, са изконното Зло! Нека не бъдем безчувствени пред него!
Италиански дифузер от SELYNTA си вземи сега.