Някъде между детските мечти и живота на възрастните, всяка жена е запазила частица магия. Тя я провокира да вярва в невъзможното и да открива светлина дори в най-тъмните моменти. Точно тази магия оживява в „Момиче на светулките“- новата песен на Зори на пианото (Зорница Захова).

„Момичето е във всяка жена, то остава да живее в нея, независимо колко са годините във времето“, споделя Зори, която открива вдъхновението за песента в стихотворението „Светулчина усмивка“ на поетесата Мая Златева.
Така се ражда музикална приказка за онази част от всяка жена, която времето не успява да промени. А светулките се превръщат в символ на вътрешната светлина, независимо от възрастта и житейския си път.

„Момиче на светулките“ е третата авторска песен на Зори на пианото и идва в особено вълнуващ момент от творческата ѝ година. След летния сингъл „Солено“ и неговата англоезична версия „Salty Dream“ изпълнителката се подготвя да представи България на международния конкурс за изпълнители и автори на песни Sanremo Senior на 23 октомври. Престижният музикален форум ще се проведе в Teatro dell’Opera del Casinò Municipale di Sanremo, където Зори ще излезе на сцената с „Salty Dream“.

В новия си проект певицата, пианистка и композитор отново остава вярна на характерния си музикален почерк. Зад привидно лекото и ефирно звучене се крият сложни музикални структури, богати многогласни вокали и умело преплетени елементи от поп, рок, соул, фънк и джаз. Сериозната музикална подготовка на Зори личи и в този сингъл, в който пианото не е просто акомпанимент, а пълноправен участник в музикалния разказ.

Зад създаването на песента стои творчески екип, в който Зорница Захова е автор на музиката, Мая Златева – на текста, а Анна Филипова участва като вокален педагог и творчески консултант.

За цялостното звучене на „Момиче на светулките“ ключова роля има музикалният продуцент Ангел Ангелов, който е автор на аранжимента и реализира аудиозаписа, микса и мастеринга. Един от най-въздействащите моменти е бриджът, в който оркестровите струнни инструменти отвеждат слушателя в тайнствена нощ, озарена от светулки. Именно там музиката сякаш задава най-съкровения въпрос: „Все още ли съм същото момиче?“

Приказното настроение на песента оживява и във видеоклипа, заснет от Таня Стоянова. Действието се развива между две на пръв поглед различни пространства – емблематичната софийска улица „Пиротска“, със своята стара градска романтика, и мистичната природа на Витоша.

Героинята преминава от динамиката на града към тишината и магията на гората, следвана от своите светулки. А когато се завръща обратно сред оживените улици, сякаш носи частица от тази магия със себе си. Така видеото изгражда красив кръговрат между реалността и въображението, между жената днес, и момичето, което винаги ще бъде.