Каните (Canna indica и сродните ѝ сортове) са сред най-екзотичните цветя, които украсяват българските градини през лятото. Със своите големи, багрени листа и ярки цветове те придават тропическо излъчване дори на най-скромния двор. Но колкото и да са ефектни, тези растения имат една съществена особеност – не могат да презимуват на открито в нашия климат. Именно затова есенната грижа е решаваща за тяхното оцеляване и за обилния им цъфтеж през следващата година.
С настъпването на първите слани надземната част на каните загива, а листата почерняват – ясен сигнал, че е време растенията да бъдат прибрани. Стъблата се изрязват, като се оставят около 10–15 сантиметра над земята.
Коренищата трябва да се изкопаят внимателно с вила или лопата, за да не се повредят. Почвата се отстранява леко, без измиване с вода, защото влагата може да предизвика загниване. Добра практика е коренищата да се оставят за 1–2 дни на сухо и проветриво място, за да се подсушат естествено.
За успешното съхранение са нужни подходящи условия: прохладно, сухо и тъмно помещение – мазе, гараж или неотопляем килер. Оптималната температура е между 5 и 10 °C. Коренищата се поставят в дървени щайги или кашони и се засипват с пясък, торф или дървени стърготини. Така се предпазват както от загниване, така и от прекомерно изсъхване. Важно е да се правят редовни проверки през зимата и при нужда пълнежът да се навлажнява леко.
В по-топлите райони на страната, където зимите са меки, каните могат да останат в почвата. За да се намали рискът от измръзване, растенията трябва да бъдат покрити със слой мулч, листа или слама с дебелина около 20–30 см. Въпреки това рискът от загуби остава. С настъпването на пролетта, когато почвата се затопли, е препоръчително по-едрите коренища да се разделят и отново да се засадят.
Есента е моментът, в който градинарят решава съдбата на каните. С правилни грижи и малко внимание през студените месеци тези великолепни растения ще възнаградят усилията с буйна зеленина и пищни цветове още в първите летни седмици.