Имаше период в моя живот, в който търсех отговори. Сега, особено на празници, ми се струва, че въпросите са по-интересни.
Повечето хора ме разпознават където и да отида и обикновено започват разговора си с мен с: „Какво пишете?“. Напълно съм открит с тях и отговарям: „Не съм тук, за да бъда интервюиран. Тук съм, за да си прекарам добре. Повече съм навит да ми разкажеш за страната, своя град, какво правиш тук, каква е политическата обстановка…“
Така че, в повечето случаи се получава така, че аз съм този, който задава въпросите. И винаги си тръгвам, научил нещо ново.
Моите пътувания могат да се разделят на два вида. Първите са тези, при които пътувам до световните градове. Имам нужда от човешката енергия, да се срещам с хора, да ги погледна в очите и да слушам. Наскоро бях в Киев, а сега съм в Лондон, за да представя книгите си и да се срещна с читатели… малко е уморително, но…
Имам си един списък с отпускарски правила, които спазвам винаги, когато посещавам градове. Те ми помагат да сменя „центъра на тежестта“ и да подходя към новото място по правилния начин:
1. Избягвай музеите.
2. Не прави снимки. Можеш ли да уловиш емоции с една машина? Ако си прекалено зает да снимаш наоколо, нямаш време да изживееш мига истински.
3. Посещавай често баровете. Там ще намериш истинския градски живот.
4. Ползвай градски транспорт, дори да си богат, с шофьор и лимузина. Така ще се запознаеш с хората.
5. Не купувай разни неща. Само тежат. А и без това, можеш да намериш всичко в интернет.
6. Говори с непознати, дори ако не владееш езика. Където има воля за комуникация, има и начин.
7. Не обикаляй улиците с нос, забоден в някоя туристическа брушура. Само ще се депресираш, понеже още 2000 човека искат да се насладят на изяществото на някоя скулптура. Следвай инстинкта си и сам опознай града.
Спомням си, когато посетих за пръв път Сикстинската капела, не успях да оценя творението на Микеланджело, защото един приятел постоянно следеше за реакцията ми.
Та това е за градовете. Но колкото имам нужда от тази човешка енергия, толкова и ми е приятно да оставам сам, така че останалите ми ваканции ги прекарвам, избягвайки хората.
Обожавам пустите и празни пространства като степите, морето и пустините, където ставаш тотален минималист и всеки детайл те очарова. Пустините ме омагьосват и някои от тях, като Сахара и Моав в Калифорния, съм опознал доста добре.
Но мястото, което най-сполучливо ми помага да избягам от света, е Сен Мартин, близо до град Лурдес в югозападна Франция. Толкова е малко, че даже няма пекарна. Заедно със съпругата ми Кристина го открихме случайно и останахме за една седмица.
Скоро след това отсядахме там вече за месеци. Местните често ме питат: „Защо харесваш това място? Та тук няма нищо“. А аз отговарям: „Това е като да се влюбиш. Не може да се обясни.“
След няколко години, купихме едно място там – стара мелница, заобикалена от обширни земи и езеро, където ходим 3-4 пъти в годината. Така животът ни малко се усложни, защото в един хотел отиваш и казваш: „Закуската, моля“. Къщата, сама по себе си, е малка. Колкото по-голяма е къщата, толкова по-големи са и проблемите.
В Сен Мартин сфера на услугите няма. Ако се развали крана на чешмата, ситуацията се превръща в кошмар. Така че, трябваше да се науча да поправям разни неща. Иначе предпочитам да се разхождам, да се занимавам с градината, да пострелям с лък. Винаги има какво да правиш. Да се наслаждавам на една почивка, за мен означава да медитирам, да се разхождам дълго, да общувам със земята…
Въпреки че доста съм пътувал, все още има места, на които искам да отида, като например Централна Африка, Индонезия и Филипините. Защо? Ами просто от любопитство. Миналия април си позволих удоволствието да пропътувам 5,700 мили от Москва до Владивосток с Транссибирския експрес. Беше невероятно.
И още нещо – въпреки че съм бил на толкова много пътешествия, никога не съм бил на меден месец. Кристина е моята четвърта и последна съпруга. Два дни след като я срещнах й казах: „Защо не се преместиш в моята къща в Рио?“. След 27 години, ние все още сме там.
Източник: actualno.com